За старостта – думи на знаменития италиански майстор на изкуствата – поет, художник, сценарист, скулптор и създател на мебели Тонино Гуера.
Tonino Guerra (1920 ~ 2012)
До 70-та си година, се прекланях пред грандиозните произведения на изкуството, пред шедьоврите, създадени от човечеството. Имах толкова сили за обожание… Днес ме очароват само естествените неща, само онова, което природата е създала. Дъжд или сняг – това е винаги спектакъл. И ти не си вече нито зрител, нито обожател. Ти си част от вселената.
Разбрах, че в старостта можеш да изпиташ повече наслада просто затова, защото докосваш най-дълбокото на нещата, които виждаш.
Веднъж обясних разликата между две думи – гледам и виждам. Младостта гледа, старостта вижда. Когато си млад, си заслепен от света, виждаш цвета, материята. Често гледаш, но не виждаш.
Неотдавна в Италия пътувах с кола и видях нещо, което ме порази. Помолих да спрат колата и слязох. Тя беше една проста чугунена пейка. Стара, забравена от Бога, покрита с мъх. Толкова стара, че никой вече не сядаше на нея. Видях нейната самота, видях старците, които по-рано са седели на нея и са наблюдавали преминаващите коли. Тези старци отдавна вече не са сред живите, и пейката е останала самотна. Седнах на нея, за да споделя самотата й.
Това е една от насладите на старостта – да виждаш…
Източник: izbrannoe.com
Снимка: bfi.org.uk
