„Най-голямото предизвикателство е да бъдеш себе си в свят, в който всички искат от теб да бъдеш някой друг.“

Роденият през 1894 година Едуард Естлин Къмингс, по-известен с ексцентричното изписване на името си с малки букви ее къмингс или е. е. къмингс, е авангарден американски поет, художник, есеист и драматург. Автор е на над 2900 стихотворения, два романа, множество рисунки и скици и др.

Стилът на Къмингс се характеризира с типографски неконформизъм, игра със синтаксиса, необикновена пунктуация, неологизми, както и заемки от джаза и сленга. Въпреки че, на пръв поглед, в стиховете му има елемент на цинизъм, по същество в тях прозира изключителна лиричност.

Съвременник е на Т.С. Елиът и на Вирджиния Улф и към момента на смъртта си през 1963 година той е вторият най-четен американски поет след Робърт Фрост.

Edward Estlin Cummings (1894 ~ 1962), photo by Walter Albertin

Нужна е смелост, за да пораснеш и да се превърнеш в човека, който наистина си.

Запомни едно: ти решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.

Това, че не си мъртъв, не означава, че си жив.

Нищо няма смисъл, освен ако не обичаш някого.

Любовта е цяло и повече от всичко.

Едно не е половината на две. Две са половините на едно.

Най-тъжните неща са болният да иска да бъде здрав, бедният да иска да бъде богат и пътешественикът, който си казва „навсякъде, но не и тук.“

Децата са склонни да забравят, за да запомнят.

Не обичам спомените, защото от тях лесно се просълзявам. Всеки ден водя битка между запомняне и забравяне.

Всеки може да бъде научен да мисли, вярва или знае, но не и да чувства... в момента, в който чувстваш не можеш да бъдеш никой друг освен себе си. В свят, който ден и нощ се опитва да те превърне в някой друг, означава да се бориш в най-трудната човешка битка и никога да не спираш да го правиш.

Първата стъпка към разширяването на мирогледа ти е да забравиш, че има невъзможни неща.

Добрата книга няма край.

Повечето хора се ужасяват от тишината.

Живея толкова отвъд доходите си, че може да се каже, че с тях живеем разделени.

Познанието е учтив термин за мъртво, но непогребано въображение.

Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.

Ние не вярваме в себе си докато някой друг не ни покаже, вътре в нас има нещо, което има стойност, което си заслужава.

Най-пропиляният от всички дни е денят без смях.

Доверявай се на сърцето си, дори когато морето гори, и изживявай любовта, даже ако звездите се оттеглят.

Америка прави изумителни грешки. Постоянно греши, но едно нещо не може да се отрче: тя винаги е в движение. Може да отива към Ада, разбира се, но поне не стои на едно място.

Човечество обичам те
защото предпочиташ да лъскаш ботушите на
успеха вместо да разпиташ чия душа виси от
верижката на часовника му което би било неловко и за двете

страни и защото
без капка колебание аплодираш всяка
песен съдържаща думите родина дом и
майка изпята в стария хауърд

Човечество обичам те защото
когато я закъсаш си залагаш
разсъдъка за да си купиш пиене а когато
си фрашкан с пари гордостта те кара

да не стъпваш в заложната къща и
защото непрекъснато вършиш
безобразия и преди
всичко в собствения си дом

Човечество обичам те защото
непрестанно пъхаш тайната на
живота в гащите си и забравяш
че е там и сядаш

на нея
и защото безспир
съчиняваш стихове в скута
на смъртта Човечество

мразя те.

Снимки: bg.wikipedia.org