Нямали си работата дърветата, та решили да си изберат цар. Рeшили и първом замолили коленопреклонно дъба.
– Дума да не става – отпъдил ги той – да си зарежа аз устойчивостта срещу бурите и да се занимавам с царуване! То е за мекушавите.
Обърнали си към маслината.
– Какво искате? – срязала ги тя. Да загубя своята маслодайност, тъй необходима на боговете за миропомазване, пък и на поетите за елейни стихове, и на търговците за преизпълнение на плана, и на консуматорите срещу артериосклерозата, че да седна да царувам? Търсете някое суетно дърво.
Предложили на палмата.
– Защо ми е власт? Каква по-голяма власт от красотата? Моята грация има палмата на първенството. Обърнете към някое друго, по-тщестлавно дърво.
Попитали смокинята.
– Какво? Да царувам? Малка ли е моята сладост, та ще ставам цар, да ме намрази мало и голямо. Нямам слабости към малтретиране.
Обикаляли, що обикаляли дърветата, спрели при дряна. Повторили настойчиво молбата си.
– Жаме! Никога! – отсякъл заинатеният сприхав дрян. – Не че не мога да бъда цар. То какви толкоз качества се изискват, та и аз да не мога. Но щом вие ме избирате, каква власт ще бъде тя? Да давам отчет пред всички ви! Утре ще ви скимне, друг ще си изберете. Какво царуване е то, ако не се наложиш със силата си, та всички да треперят от тебе. Виж, с животните е друго, там лъвът, хе-хе!... Цар избира ли се, бе аланкоолу? Тръгнали сте да вършите паяшки работи.
Дърветата се убедили в правотата на думите му и не си избрали цар. Така животните имат цар, а дърветата нямат. Затова те не се гонят и преследват, не се самоизяждат, а живеят в мир съвместно съществувание. И главното – умират прави!
Или ги посичат – според нуждите на народното стопанство.
Радой Ралин
От „Няма начин, Хамлете!”, издание на в.„Стършел”, 1978 г.
