Франческо, синът на нотариуса сер Петрако, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание.
И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество - Лаура и любовта към нея ще бъде веригата на лявата му ръка, тази до сърцето; за да може Св. Августин, макар и въображаемо, да възкликне „… ти си затворник, който изпитва наслада от това да гледа белезниците си“. Нерядко Петрарка ще се угризява, но колко хубаво е да се чувстваш Аполон, след като имаш своята Дафне. Хиляди по света са обичали, обичат и ще продължават да обичат, но малцина като Данте и Петрарка доказват, че освен за цял живот, любовта може да бъде и безсмъртна.
(Думи на Кирил Кадийски)
♥„Крепи ме още крехката надежда,
че капката пробива канари;
и с моята любов е тъй, изглежда.
Сърцето й да е от лед дори,
пред моите молби и жални вопли
ще се стопи от сълзите ми топли.”
„Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура” (Кирил Кадийски, превод от френски)
Писател, поет, учен и дипломат, Франческо Петрарка е сред най-знаковите личности в европейската литература. Наред с Данте Алигиери и Джовани Бокачо, той е считан за основоположник на Ренесанса. Петрарка блести в литературната история със знаменитите си сонети, а голяма част от тях са посветени на любимата му Лаура, чийто млад живот е трагично покосен от чумата. Божественото слово на италианския поет се превръща във вдъхновение и за други велики творци - Шекспир и Джефри Чосър.
(Anonimo, Laura e il Poeta, Casa di Francesco Petrarca (1304 ~ 1374), Arquà Petrarca (Padova). L’affresco fa parte di un ciclo pittorico realizzato nel corso del Cinquecento)
Пътят на живота е в твоите ръце.
Човек няма по-голям враг от самия себе си.
Искам да достигна отвъд огъня, който гори в мен.
Рядко великата красота и великата добродетел съжителстват заедно.
Ние обичаме живота не само защото сме свикнали да живеем, но и защото сме свикнали да обичаме. Винаги има малко лудост в любовта, но и разум в лудостта.
Много по-велико е да се изкачиш на трон, отколкото да се родиш на трон.
Подозрението е като рак за приятелството.
Книгите правят от едни учени, а от други – луди.
Смъртта е сънят, който прекъсва нашите сънища.
Прекият път към богатството е против нашите копнежи.
Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете.
Истинското приятелство може да издържи всичко.
Нищо не тежи повече от перото, но и нищо не носи по-голямо удоволствие.
Всичко, което натежава, наближава своя край.
Книгите имат специален чар, те ни радват. Книгите ни говорят, съветват и стават наши приятели.
По-добре никаква пред фалшива слава.
Изображение: Anonimo, Laura e il Poeta, Casa di Francesco Petrarca (1304 ~ 1374), Arquà Petrarca (Padova). L’affresco fa parte di un ciclo pittorico realizzato nel corso del Cinquecento - flavorwire.com