Аугуст Стриндберг е роден през 1849 г. в Стокхолм. Син е на богат предприемач-аристократ и бившата му слугиня. Бъдещият писател и драматург учи естетика и чужди езици в Университета на Упсала, работи като учител, помощник-библиотекар в Кралската обществена библиотека и актьор. Талантите на Стриндберг са много – фотограф, художник, философ, автор на пиеси, поетични и белетристични творби. Съвременната сцена отдава заслуженото на големия шведски творец, когото мнозина наричат „баща на модерния театър”. Сам себе си той нарича „аграрен социалист”. Първата си голяма историческа драма „Майстор Олаф” Стриндберг пише през 1872 г. 7 години по-късно сатиричният роман „Червеният салон” му донася заслужена слава, а критиците определят творбата като първия модерен шведски роман. С три неуспешни брака зад гърба си, творчеството на Стриндберг неслучайно акцентира върху темата за любовта и брака. Кризите в личния си живот той лекува с рисуване, а през 1907 г. създава „Интимен театър”, чийто репертоар се състои изцяло от негови пиеси.
(1849 ~ 1912 )
Бракът е людоедство – ако не те изям, ти мен ще изядеш. Ти ме погълна и аз не мога повече да те обичам.
Ний живеем само заради любовта и благодарение на нея.
С любовта не може да се играе и да се глуми безнаказано.
Любовта без ревност не може, както светла страна – без сянка.
Всичките наши бълнувания се крият под черупката на възпитанието.
Жената трябва да обича с нежността на сестра, а не с каприза на кокетка.
Да бъдеш щастлив е престъпление. Ето защо щастието се наказва.
Първото, за което ни пробужда самотата – да се помирим със себе си и своето минало.
***
– Защо хората плачат, когато им е тъжно?
– За да изплакнат очите си и за почнат да виждат по-добре.
***
За Боговете годината е като минута. А за хората, минутата може да бъде година!
Това, което хората наричат успех, винаги се превръща в повод за провал. Успехите, които постигнах в живота си, ме погубиха. Работата е там, че хората изпитват инстинктивно отвращение към благополучието на другите – струва им се, че съдбата постъпва несправедливо, оказва предпочитание на едни за сметка на други, затова те се стремят да възстановят равновесието, хвърляйки по пътя им камъни. Да притежаваш талант е смъртно опасно, нищо не струва да умреш от глад!
Когато жената упреква своя любовник, че не я обича повече, това означава, че тя самата е престанала да го обича.
Ненавиждам обществото, защото то е основано не на свободни отношения, а на хитро сплетени лъжи – и аз с радост бягам от него!
Впрочем, всички ние сме врагове един на друг, а приятели ставаме едва тогава, когато е нужно да се бием заедно.
Накрая, има мигове, в които помага единствено будизмът. Толкова рядко получаваш това, което си искал – струва ли си тогава изобщо да искаш нещо? Не искай, не очаквай нищо от хората, от живота, и винаги ще си щастлив, че си получил повече, отколкото си мечтал – това разбираш сам от своя опит. Когато въжделеното е в ръцете ни, ние се радваме не толкова на желания дар, колкото на сбъдването на мечтата. Понякога вътрешният ни глас пита: „Ти самият, вярваш ли?” И аз веднага бързам да заглуша тоя глас, защото зная: вярата е само състояние на душата, а не плод на мисълта, и за мен това е състояние полезно и благодетелно.
Изображение: August Strindberg, 1875, commons.wikimedia.org