„Книгата е като лъжицата, чука, колелото и длетото.”

Дали книгата наистина ще изчезне поради появата на интернет? Писах на тази тема, когато му беше времето (популярната лекция на Умберто Еко „От Интернет към Гутенберг“, 1996 г.), в момент, когато въпросът беше на дневен ред.

И оттогава всеки път, когато поискат да кажа мнението си, не мога да добавя нищо ново, освен да пренапиша същия текст. Никой не си дава сметка, че се повтарям, защото няма нищо по-неиздавано от онова, което вече е било публикувано, а и защото общественото мнение (или поне журналистите) постоянно живее с фиксидеята, че книгата ще изчезне (или поне журналистите смятат, че техните читатели живеят с тази фиксидея), и всеки от тях неуморно задава един и същи въпрос…

Всъщност има твърде малко неща за казване. С интернет се върнахме в азбучната ера. Дори и за миг да бяхме повярвали, че живеем в цивилизацията на образите, компютърът ни запрати в Галактиката на Гутенберг, така че отново сме принудени да четем. А за тази цел ни трябва носител. Това не може да бъде самият компютър. Прекарайте в четене два часа пред компютъра си и очите ви ще заприличат на топки за тенис. У дома имам защитни очила от полароид и те пазят очите ми от вредата, която ми нанася продължителното четене от екрана. Между другото компютърът е зависим от електричеството, а и човек не може да чете, ако е във ваната например, или пък, ако е полегнал на една страна в леглото си. Така че книгата е по-гъвкаво „сечиво“.

Ще стане едно от двете – или книгата ще си остане средата на четенето, или пък ще се появи нещо, което ще прилича на нея и ще имитира нещо, което книгата никога не е преставала да бъде – дори преди изнамирането на книгопечатането. Вариациите на книгата като обект не са променили нито нейната функция, нито „синтаксиса“ й от 500 години насам. Книгата е като лъжицата, чука, колелото и длетото. След като човек веднъж ги е изобретил, по-добри със същото име не може да измисли. Не може да изобретиш отново лъжица, която е по-добро нещо от една лъжица. Дизайнерите се опитват да подобрят тирбушона – новите му варианти имат слаб успех, а и не работят добре. Филип Старк направи опит да подобри изстисквачката за лимони, но за сметка на по-естетичния вид изобретението пропуска семките в сока. 

Книгата е преминала изпитанието и е трудно да си представим, че за същата цел е възможно да се изобрети нещо по-добро от книгата. Може би тя ще еволюира – например съставните й части ще се променят, може би един ден страниците й няма да са от хартия. Но пак ще си остане книга.

От: „Това не е краят на книгите”, Разговор с Жан-Филип дьо Тонак, изд. Ентусиаст 
Снимки: en.wikipedia.org, imdb.com