От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и приятели ни заливат с купища полезни указания, принципи и аксиоми, водени от желанието да ни помогнат да живеем по-добре. Много от техните съвети обаче, просто не са верни, поне не и през цялото време. И все пак оказват огромно влияние върху нас, независимо дали го съзнаваме или не. Как да отделим ценното от излишното? Със своята книга „Правила за нарушаване” (Изд. Обсидиан), Ричард Темплар ни провокира да бъдем честни със себе си, защото това е нашия живот и е добре да го живеем по своя начин.
Правило № 9
Учителите знаят най-добре
Когато на шестнайсет реших, че съм учил достатъчно, директорът на училището ми заяви, че от мен няма да излезе нищо. Вярно, нито съм спасил света, нито съм станал министър-председател, но ми се струва, че съм се справил добре.
Проблемът с повечето учители е, че знаят твърде малко неща извън преподаването. Мнозина от тях се женят за партньор със сходна професия. Цял живот работят в сходни институции. И мирогледът им неизбежно се стеснява.
Не отричам, че работата им е неимоверно важна – добрите учители могат да окажат положително влияние върху стотици деца, да ги вдъхновят за велики постижения. По никакъв начин не искам да подценя ролята им. В същото време обаче познавам твърде малко учители, които знаят какво се изисква, за да станеш пилот например или да работиш за международна благотворителна организация, или пък да ръководиш собствен бизнес. А и не им е нужно. Добрите учители с готовност признават, че не са специалисти по всичко.
По тази причина се чувстват в свои води, докато преподават учебната програма и (да се надяваме) вдъхват на учениците си любов към предмета. Извън този предмет обаче не вземайте думите им прекалено присърце. Много деца търпят безкрайни критики, задето не пишат красиво, без никой да си направи труда да ги успокои, че в повечето професии краснописът няма никакво значение. И без това ще използват компютри. Всички бихме искали да пишем красиво, но ако не ви се удава, не се тревожете – красивият почерк далеч няма значението, което му отдават учителите.
Някои учители държат на спазването на установения ред. Повечето хора нямат нищо против да следват правилата, но други не са в състояние да се подчиняват сляпо на установените норми. Ако сте учител, наистина трябва да спазвате реда, тъй като работите в институция, която се крепи именно на това. Но ето тук някои учители не успяват да погледнат извън рамката на собствения си свят. Истината е, че ако искате да станете изследовател, графичен дизайнер или писател, свободомислието ще се окаже много по-ценно и желано качество.
Затова помнете, че учителите не знаят всичко. Знаят много по предмета, който преподават, за ученето като цяло, за работата в традиционни институции, за децата. Но в познанията си за останалия свят имат сериозни пропуски. Така че, ако в училище са ви повтаряли, че презентациите ви не струват или че поведението ви е под всякаква критика, не се обезкуражавайте. Намерете си професия, в която не се държи на подобни неща и в която ще оценят истинските ви качества. Светът има нужда от всякакви хора, таланти и гледни точки. Вярвайте в себе си, независимо дали още учите, или вече работите, и развивайте силните си страни.
И ако ви се стори, че това Правило е написано точно за вас, защото сте свободомислещ човек с изключително нечетлив почерк, то непременно се вслушайте в съвета ми – не ставайте учител.
Успехите в училище не гарантират успех в живота.
От: „Правила за нарушаване”, Ричард Темплар, изд. Обсидиан
Снимка: twitter.com