За любовта и уроците житейски. Размишленията на известния руски религиозен философ, литературен критик и публицист 
(1856 ~ 1919)
Родени сме за любов.
И доколкото не изпълняваме любовта, страдаме на земята.
И доколкото не изпълняваме любовта, ще бъдем наказани след смъртта.
1912 г.
***
Не вярвайте, момичета, на повеите край вас, на приказките, жестовете, шумовете, митовете…
Вярвайте, че което е – то е, което ще бъде – ще бъде, което е било – е било. Вярвайте на историята. Вярвайте, че историята не може да се закрие с длани, поставени на „кръст” или „за молитва”.
Бъдете неумолими.
***
Който не обича човека в радостта му – не го обича в нищо.
Как ще се справи с такава мисъл аскетизмът.
Който не обича човешката радост – не обича и самия човек.
***
Изяществото на маниерите и поведението е вродено. То не може да се научи или усвои. „В моята походка е душата ми”.
***
Ценно е това знание, което минава като остра игличка по душата.
Вялите знания са безсмислени.
***
Без физическа симпатия, няма и духовна дружба. Тялото е начало на духа. Негов корен. А духът е ароматът на тялото.
***
Животът изисква точно око и твърда ръка. Животът не е сълзи, а борба и то страшна. Сълзите са „у дома”, „вътре”. Отвън - метал. Защитена е само къщата с желязна ограда.
В мен имаше недостатъчно метал и затова на мамичка беше трудно. Тя теглеше товара и задъхано го пазеше. И се бореше вместо мен. И падна. А аз седя и плача.
Юли, 1912 г.
***
Ние не обичаме мислейки, а мислим обичайки.
Дори в мислите – първо е сърцето.
***
Отстоявай любовта си с нокти, отстоявай любовта си със зъби. Отстоявай я въпреки ума, отстоявай я въпреки властта.
Бъди силен в любовта – и Бог ще те благослови. Защото любовта е корена на живота. А Бог е живот.
***
Едва към края на живота си виждаш, че той целият е бил урок, а ти в него – небрежен ученик.
Така стой и пред своите непрочетени уроци. Учителят си тръгна. „Събирай книгите и си отивай”. Бих се радвал, ако някой ме накаже, „лиши от десерт”. Но няма кой. Ненужен съм. Утре отново ще има „занятия”. Но за друг. И други ще се учат. С теб повече никой няма да се занимава.
***
Любовта е съвършено отдаване на другия.
„Аз” не съществува вече, а „всичко е твое”.
Любовта е чудо. Нравствено чудо.
***
За любящия мъж в жената е сладко всяко кътче. За любящата жена в мъжа е сладко кътче.
Василий Розанов, „Апокалипсисът на нашето време”, Изд. Захарий Стоянов”
Снимка: calend.ru
Изображение: sofya1444.livejournal.com
