Животът на Мавлана Нуридин Абдурахман ибн Ахмад Джами обхваща почти целият XV век. Великият таджикско-персийски поет, писател, философ и музиковед се прочул като „персийския Петрарка”. Джами, който получил всеобщо и пълно признание още приживе, бил главният авторитет на своето време в обществения живот, в науката, философията и изкуството. Решаващо за увековечаването на славното му име било общочовешкото му поетично творчество, пред което се прекланяли не само просветените умове на Изтока, но и могъщите владетели по цял свят.
Джами бил привърженик на „единството на битието”, писал произведенията си на персийски и арабски език, а основните му теми били моралът и мистицизмът. Творял във всички традиционни поетични форми - месневи, касиди, газели, рубаи, кита. Създал прозаични суфийски трактати, светски произведения: трактати за римата, метриката и др. Написал религиозно-философските касиди „Море от тайни” (1475) и „Сиянието на духа”. През 1487 г. завършил прочутия цикъл от 7 поеми (дастани) „Седем корони”. В края на живота си сътворил „Бахаристан” („Пролетна градина”, 1487), включващ прозаични разкази-анекдоти с вмъкнати стихове помежду им. Връх в творчеството му станала „Книга за мъдростта на Искандар”. След смъртта си Мавлана Нуридин Абдурахман ибн Ахмад Джами бил признат за светец.
Jami (1414 ~ 1492) , Artwork of Kamāl ud-Dīn Behzād
Най-добър сред хората е онзи, който е най-полезен.
***
Безгрижието е причината за всички беди.
***
Че никакво достойнство не ще да ни внуши
тоз, който недостойно самият се държи.
***
Търпението ти подобно на вълшебница умее
водата да накара в бисер да узрее.
***
В победата на злото е твоето падение.
В доброто твое е твоето спасение.
***
Хранѝ се толкова, че твоето тяло
преяждането да не го остави залиняло.
***
Защото завистта за твоя ум е като болка за окото.
От завистта ще ослепее дори и разумът ти твой.
***
Когато чистиш дрехата си във калта,
не чакай тя да заблести от чистота.
***
Недей безмерно си мъчѝ душата
със търсене на власт или богатства.
***
И не със злато или със сребро ще се прочуе, знай, човек.
А със талант и със умения, той ще се прослави своя век.
***
Дори и да кънти екът на гръмките дела, то знай:
екът и славата – те също имат своя край.
***
Делата мои са любов, трудът ми е любов.
О, мой живот! И плодовете твои са любов.
Изображения: en.wikipedia.org, expositions.nlr.ru
