Когато балансът е нарушен настъпва криза. Целта на кризата е да ни доведе до осъзнаване на това, че ние вървим по погрешен път и че е дошло време да вземем вярната посока.
(„Ternura” by Oswaldo Guayasamín)
Кризата – това е възможност да се възстанови равновесието
Природата се стреми към равновесие и прави всичко, за да стабилизира всички свои части. Да разгледаме, например, какво се случва при изригване на вулкан. Вътрешното налягане в недрата на земната кора расте дотогава, докато външната обвивка на Земята не може повече да го уравновесява. Възниква състояние на дисбаланс на неживото ниво, което се разрешава чрез вулканично изригване, благодарение на което налягането се стабилизира. Така действа природата, уравновесявайки онова, което проявява своята разбалансираност.
На човешко ниво, обаче, достигането на равновесие е съчетано с осъзнато участие в процеса. Оттук става ясно: докато ние не осъзнаем факта, че егоистичното отношение към ближния нанася вреда на самите нас и на целия свят, нещо не трябва да се иска от нас. Вместо това, природата ни помага, сигнализирайки за създадения дисбаланс и така ни води към точката на глобалната криза в процеса на егоистичното развитие.
Целта на кризата е да ни доведе до осъзнаване на това, че ние вървим по погрешен път и че е дошло време да вземем вярната посока. Кризата не е наказание, тя е призвана да ни устреми към съвършенството. Честно казано, в света въобще няма наказания, та нали ние не сме виновни, че сме създадени егоисти. Трябва да помним, че човекът, като материал, чиято същност е желанието за наслаждения, е способен да се движи, да прогресира и да действа, само в следствие на потребност от нещо или недостиг на нещо. Ние действаме, изхождайки единствено от ненапълнено желание и се движим единствено по посока на бъдещото му напълване. Когато изпитваме дефицит на нещо, когато ни обхваща неудовлетворение, ние страдаме и започваме да търсим решение на проблема. Такава е схемата на нашето развитие и придвижване. Немският философ Артур Шопенхауер описва това така: „На пръв поглед, хората са устремени напред, обаче, в действителност ги подтикват отзад”.
Кризата – това е разкриване на „недъзите”, които изначално и преднамерено са били заложени в човешката природа, за да ни се даде възможност сами да ги «поправим» и чрез това действие, да преминем на по-високо ниво. В миналото, преди стотици хиляди години, човечеството е било неспособно да разбере причината за своите страдания. Но днес ние сме достатъчно узрели, а, следователно, можем да осъзнаем причината и да видим, че страданията ни устремяват към придобиване на алтруизъм, към придобиване на свойството любов и отдаване, присъщо на самата природа. Природата вече може да „попита” днешния човек: „Правилно ли реагираш на онова, което ти е предадено?” Нали сега, заедно с поредното бедствие, природата предава на човека също и осъзнаването на неговите причини.
Досега природата се отнасяше към човека достатъчно просто, пробуждайки в него тези или онези желания и с тяхна помощ, подтиквайки го към развитие. В резултат на това, придвижването на човека се характеризираше с неизброими вариации в такива области, като социум, култура, образование, наука и техника. Но внезапно ние се оказахме в задънена улица и забавяме ход, за да анализираме самите себе си. Фактически, от този момент ние придобихме способността да изучаваме своите желания – нещо повече, сега ние сме длъжни да правим това. Невъзможно е и занапред да развиваме съзнанието си единствено по направление на това, как най-добре да задействаме нашите желания. Дошло е време да помислим за желанията като такива и да ги разгледаме отстрани: „Аз съм човек. Аз имам желания. Какво правя с тях и в името на какво?” Всеки от нас трябва да се погледне отстрани и да се опита да произнесе съждение за самия себе си.
В действителност, силата на природата е неизменна в своята самоотдаденост. Природата ни оказва постоянен натиск, с цел, да постигнем равновесие с нея. Единственият фактор, който се променя и расте, съгласно заложената в него програма, това е скрития в нас егоизъм. Именно растящото между него и силата на природата противоречие, непрекъснато усилва дисбаланса, който ние усещаме във вид на натиск, дискомфорт, страдания и кризи. Размахът на тези негативни явления зависи от степента на създалото се неравновесие. Оттук става ясно, защо в миналото чувството на страдание и безпокойство е било по-слабо и защо то расте от ден на ден.
По такъв начин ние сами, според своя дисбаланс с природата, определяме величината на страданието или щастието, което ще изпитваме. С други думи, ние сме деструктивни елементи на единна интегрална система – именно това е причината за страданието, именно тук е коренът на всички усложнения и кризи.
Свързвайки всички кризисни явления на индивидуално и на глобално ниво с фактора на системния дисбаланс, с човешкия егоизъм, ние ще съумеем да се придвижим към решаване на проблема. Когато бедствията се съпровождат с разбиране на причината, която ги е предизвикала, когато в тях се проследява целта, това ги прави ефективни. Те се превръщат в енергия за движението напред. В такъв случай, кризата – това не е присъда, а по-прогресивен етап от развитието на човечеството, проявяващ се в началото като отрицание на текущия етап. Само ако изменим своето отношение и осъзнаване, ако по друг начин се вгледаме в ставащото с нас, то ще видим, че ситуацията, която днес ни се струва кризисна, всъщност представлява безценна възможност за издигане.
Източник: Международна Академия по Кабала
Картини: „Ternura” by Oswaldo Guayasamín, Ojos de Café