За непреодолимото чувство за собственост, стаено повече в инстинктите, отколкото в разума ни. Назаем от безценната „Кратка история на света” (изд. „Венера”) на световноизвестния писател фантаст.
(Portrait of Herbert George Wells by George Charles Beresford)
Човешкото общество се създало въз основа на компромис между един собственик и друг. Това е инстинктивен компромис, наложен на племето от необходимостта да изгони някое друго, чуждо племе от своята територия. Ако хълмовете, горите и потоците не са „твоя“ земя или „моя“ земя, то е защото те трябва, по силата на необходимостта, да са „наша“ земя. Чувството за собственост у животното и у първобитния дивак било много доразвито, отколкото в цивилизования свят днес. То се корени по-скоро в нашите инстинкти, отколкото в нашия разум.
Както за дивака, така и за днешния некултурен човек, чувството за собственост няма никакви ограничения. Всичко, което може да се завладее, трябва да се притежава: жени, пленници, уловени животни, горска поляна, пещера, и какво ли не. С развитието на обществото хората започнали да си изработват различни първобитни начини за разрешаване на въпросите около собствеността. За собственост се считало всичко, което човек пръв е видял, направил или заловил. Изглеждало напълно естествено, един длъжник, който не може да плати дълга си, да стане собственост на своя кредитор. Също така изглеждало естествено човек, след като нарече едно парче земя „свое“, да иска наем от всеки, който желае да го обработва. Едва когато пред хората започнали да се разкриват възможностите на организирания живот, това абсолютно право на собственост върху всяко нещо започнало да се ограничава.
Хората разбрали, че живеят в свят, където всичко е завладяно и присвоено, където дори самите те се раждат, за да бъдат владени и присвоявани. Трудно е днес да се проследят социалните борби на по-ранните цивилизации, но от разказаното за Римската република се вижда, че нейното общество не било чуждо на идеята, как дълговете на много отделни хора могат да станат обществено бедствие и затова трябва да се унищожат, и как безграничното владеене на земята е голямо неудобство. Установено е, че Вавилон в по-късния си период е ограничавал много правата на собственост върху робите. Не на последно място, в учението на Исус срещаме нападки срещу собствеността, каквито никога по-рано не е имало. Ние споменахме вече неговите думи, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото притежателят на големи имоти да влезе в Царството Небесно. През последните 25-30 века в света непрекъснато се стеснявали границите, в които собствеността се разрешавала. Хиляда и деветстотин години след Исус ние вече виждаме как светът, под влияние на християнското учение, се убеждава, че не може да има собственост върху човешки същества. Разклатена е също и идеята, че „човек може да прави каквото си иска със своята собственост“.
Но в края на XVIII в. светът все още се колебаел по отношение на тези въпроси. Той нямал достатъчно ясни, още по-малко точно установени данни, въз основа на които да ги разреши изцяло. Един от неговите първични импулси бил стремежът да се защитава собствеността от алчността и разхищението на кралете и от експлоатацията на авантюристите благородници. Френската революция избухнала главно в защита на частната собственост от данъчно облагане, но лозунгът за равенство, провъзгласен от революцията, я превърнал в противник на самата собственост. „Как хората могат да бъдат свободни и равни, когато мнозина от тях няма къде да живеят и какво да ядат, а собствениците не искат да ги хранят, нито подслоняват, ако не работят, и то прекалено много?“ - оплаквали се бедните.
На този въпрос дала отговор една важна политическа група, която предложила да се започне „разделението“. Тази група искала да направи собствеността по-интензивна и всеобща. Първите социалисти, или, за да бъдем по-точни - комунистите, се стремели към същата цел, но по друг път, като искали съвсем да „унищожат“ частната собственост. Демократичната държава трябвало, според тях, да притежава цялата собственост.
Парадоксално е, че хората се стремели към една и съща цел - свободата и щастието на всички, а предлагали различни пътища, едни — да се направи собствеността неотменна, а други - да се унищожи напълно. Причините за този парадокс трябва да се търсят във факта, че собствеността не е просто, а напротив, твърде сложно понятие.
От „Кратка история на света”, Хърбърт Уелс, изд. „Венера”
*Portrait of Herbert George Wells by George Charles Beresford, bg.wikipedia.org