Ако учиш прекалено ревностно, можещ да си изгубиш гащите ~ АЙНЩАЙН за образованието, познанието и науката

Ученето не е лесна работа, пък и никой не иска да ходи без гащи. Размишленията на Алберт Айнщайн, пълни с научни истини и хумор. Почерпени от „Аз ли съм луд, или другите…” (Изд. Новелон).

***

Трябва да се преподава така, че знанията да се представят като безценен дар, не като тежко задължение.

Личният пример не е основното средство да се влияе на другите, той е единственото средство.

Единственото нещо, което пречи на познанието ми, е моето образование.

Ако учиш прекалено ревностно, можещ да си изгубиш гащите.

Истинско чудо е, че любопитството оцелява след края на общоприетото образование.

Образованието е онова, което остава, след като забравиш всичко, което си учил в училище.

Създаването на радост от творчеството и познанието е великото изкуство на учителя.

Математиката е единственият съвършен метод да се водиш сам за носа.

Доколкото законите на математиката се отнасят до действителността, те не са сигурни; и доколкото са сигурни - не се отнасят до действителността.

Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обгражда света.

Всички идеи в науката са се родили в драматичния конфликт между действителността и опитите ни да я разберем.

За да ме накаже за презрението ми към авторитетите, съдбата превърна самия мен в авторитет.

Реалността е просто илюзия, макар и натрапчива.

Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.

Търсенето на истината е по-важно от притежаването на истината.

Науката - това е драма на идеите.

Техническият прогрес е като брадва в ръцете на патологичен убиец.

Единственото, на което ме научи дългият ми живот, е, че цялата ни наука пред лицето на действителността изглежда примитивна и по детски наивна, но все пак е най-ценното, което имаме.

Веднъж разширил своите граници, разумът никога няма да се върне в предишните.

Математикът, подобно на художника или поета, създава образи. И ако неговите са по-трайни от техните, това е защото са подплатени с идеи.

Науката е спорт, гимнастика за ума, която ми доставя удоволствие.

За да се пробие стената с глава, трябва или голяма засилка, или много глави.

Който се изживява като съдник в областта на познанието, става за смях на боговете.

Ако искате да опишете истината, оставете елегантността на шивача.

Щом забележи своята грешка, ученият е като мимоза; като види чуждата, става като ръмжащ лъв.

Трябва да внимаваме да не обожествяваме интелекта - в него, разбира се, има сила, но няма индивидуалност.

Премислям нещата отново и отново, месеци и години. В деветдесет и девет от случаите греша. И на стотния път съм прав.

Най-непонятното в света е, че той е понятен.

Науката е прекрасно нещо, стига да не се налага да си изкарваш хляба с нея.

Който иска да види незабавно резултатите от труда си, да стане обущар.

Би трябвало да е възможно да обясниш законите на физиката на сервитьорка в бара.

Интелектуалците решават проблемите, гениите ги предотвратяват.

...

Избрано от: „Аз ли съм луд, или другите…”, Станимир Йотов - съставителство и превод, изд. Новелон
Снимка: medium.com

В този ред на мисли