545 години от рождението на гениалния ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, който пробуди съня на мрамора и го извая за Вечността. Любовта си към Витория Колона (италианска поетеса и маркиза на Пескара), Микеланджело увековечава в поезия на съвършенството.
(Pietà for Vittoria Colonna by Michelangelo Buonarroti, dated to about 1538-44 and kept at the Isabella Stewart Gardner Museum in Boston)
♥ Мъжът в една жена - това е Бога…
Мъжът в една жена - това е Бога;
той през устата й мълви,
така че, слушайки, уви,
да си принадлежа от днес не мога.
Но вярвам, в тази участ строга,
от себе си веднъж отнет,
да бъда благ към себе си тогава.
Така над похотта убога
пришпорва ме лика й свет,
че всяка чужда хубост смърт стаява.
О, ти, която през такава
вода и огън водиш в радост съща,
към мен недей ме никога възвръща.
(* „Този мадригал е посветен на Витория Колона и разкрива с оригиналност и сила надчовешкото виждане, достигнато от поета, издигнал се постепенно от една човешка страст до религиозно отдаване на духа“ - Пиколи.)
...
♥ Кажи, жена, защо тъй дълготрайна…
Кажи, жена, защо тъй дълготрайна
си ти, издялана (от опит зная)
в скалата, а творецът ти накрая
годините ще сторят прах незнайна.
Причина е последицата крайна:
отстъпва естеството пред оная
ръка, която мраморите вая;
а пред смъртта творбата е нехайна.
Аз мога от смъртта да те отнема
било чрез цвят, било чрез камък властен,
с подобие голямо във лицето;
да знаят дълго след като поема:
ти беше хубавица, аз нещастен,
но не глупак, че люби те сърцето.
(* Сонетът е посветен на Витория Колона. Той е една от най-силните и типични за поезията на Микеланджело творби, която разкрива познатото ни и от други стихове гордо съзнание за мощта на своя гений.)
...
♥ Какво ти би могла, жена…
Какво ти би могла, жена,
макар да си божествено красива,
но смъртна и все още жива,
щом спиш, ядеш, говориш през деня?
Последвал те със леснина,
любезна, мила, вече без съмнения,
каква ли казън ще ме връхлети?
Че сам със свойта вещина,
с око, невзряно в откровения,
познавам късните севди.
Рисувай в мен, рисувай ти,
тъй както аз над лист или над камък
пустеещи налагам своя пламък.
(* Възможно е и този мадригал да е бил посветен на Витория Колона, когато любовта на Микеланджело е била още в своето начало.)
Поезията на Микеланджело Буонароти е преведена от Драгомир Петров
Изображение: Pietà for Vittoria Colonna by Michelangelo Buonarroti, dated to about 1538-44 and kept at the Isabella Stewart Gardner Museum in Boston, en.wikipedia.org