Проф. Никола Владов е началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия към ВМА. През 2013 г. е избран за почетен член на Френската академия по хирургия, председател е на Българското дружество по трансплантология. За изпитанията пред лекарската професия в условия на пандемия, високия морал и солидарността ни като общество, WebStage дава думата на специалистите, които се грижат за нашето здраве. Благодарим ви! ♥ 

Кои лекарски качества подложи на изпитание пандемията от COVID-19? 

Българските лекари за пореден път демонстрираха на обществото, че са хора с високи професионални качества и висок морал. Показаха нагледно на всички как трябва да се гледат такива болни и не избягаха от отговорността, която изисква тяхното лечение. Показаха дисциплина и себераздаване в критична ситуация.

Кое е най-голямото предизвикателство и трудност за вас самия в дни на дълга карантина?

Безспорно, най-голямото предизвикателство по принцип, не само в условията на пандемия, е да запазим качеството на нашата работа и високото ниво на лечение, което сме предлагали на нашите пациенти до момента.

Как се промениха ежедневието и работата ви, „благодарение“ на тази криза? Ефективна ли е грижата към болните некоронавирус пациенти в условия на строгите мерки?

България не е изключение от останалите страни, засегнати от новия коронавирус. И тук животът се промени драстично, заради ограничителните мерки. Нашето ежедневие не се различава значително – спирането на плановите операции заради извънредното положение намали броя на пациентите, но пък в никакъв случай не се е отразило върху грижите, които полагаме за тях. Има една група хора – тези с онкологични заболявания, които не могат да чакат, защото всяко забавяне може да е фатално. Затова ние продължаваме да ги обгрижваме по всички правила на съвременната медицина.

Кои страхове на пациентите ви отключи тази извънредна ситуация?

Притесненията на именно тази група пациенти – онкоболните, бяха свързани с евентуално забавяне на тяхното лечение заради пандемията. Разбира се, има ясна заповед те да бъдат обслужвани в пълен обем.

А какви са страховете на самите лекари, които остават скрити за повечето хора? 

Както всички нормални хора, мисля че и лекарите имаме своите страхове. Професията, която сме си избрали, а именно да се грижим за хора в нужда, за страдащи хора, ни „тренира” да ги потискаме и да не им се поддаваме. Напротив, длъжни сме да запазим самообладание и да работим, както сме работили преди кризата. 

Изолацията не се ли оказва филтър повече за взаимоотношенията, отколкото за вирусите – мнението ви като лекар и човек?

Добрите професионалисти продължават да работят на висотата на нашата професия. Прави впечатление, че пациентите и хората, които са извън здравеопазването, промениха отношението си към медиците – видяха, че изпълняват своя дълг към пациентите, въпреки случващото се. Видяха, че българските лекари и останалите медицински специалисти са хора, на които може да се вярва и разчита в тежки ситуации.

Ако трябва и в лошото да търсим добро, кое е доброто за вас в тази криза?

В екстремни ситуации най-ясно си проличават качествата на един човек – и в личен, и в професионален план. И в случая видяхме кои хора са качествени и си вършат работят съвестно и на ниво, видяхме и другата група от хора, които продължават да имитират някаква работа.

С какъв имунитет ще излезем от пандемията като общество – кое ще оценим и кое ще стане излишно? 

Българското общество показа, че може да бъде солидарно и дисциплинирано, въпреки че има малък процент от него, който не оценява това, което се прави и резултатите от мерките. Вярвам, че солидарността на всички е тази, която ще ни изведе от кризата.

Кое ще бъде първото нещо, което ще направите, когато всичко това отмине?

Лекарите сме свикнали да живеем аскетичен живот, който ни прави доста устойчиви на изолацията сега и поради това няма да ни се отрази много. Искам да изразя своето възхищение на колегите от ВМА и всички останали, които са на първа линия. Истински тежката работа се падна именно на тях, а ние – останалите спациалности, които не сме пряко ангажирани с COVID-19, сме техен гръб, помагаме с консултации на пациентите, когато се налага. Изразявам още веднъж нашата съпричастност с тях, добро отношение и възхищение от техния труд.

Вижте НАСОКИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА ПРИ ПРЕСТОЙ У ДОМА ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID 19 и повече информация по темата на сайта на ВМА vma.bg

Снимка: ВМА