„Първото нещо, което ще направя, когато всичко това отмине - ще заведем дъщеря си да прегърне отново бабите и дядо й. След това, с Вяра ще отидем на църква и ще благодарим на Бог.“
За катарзиса, през който преминава цялото човечество в прегръдката на Covid-19, за изгубената близост, която оценяваме повече от всякога и надеждата, че ще излезем пречистени от многото зарази, които сме трупали през годините, WebStage дава думата на журналистите, които притежават силата да провокират размисъл. Благодарим ви! ♥
(Светослав Иванов © bTV)
Настоящата криза ни кара да задаваме най-често динамичните въпроси кога и как? Същественият въпрос „защо“ остана на заден план. Според теб самия, защо ни сполетя всичко това?
Това е най-сложният въпрос. Но в същото време неговият отговор може да ни нарисува картината на живота допреди няколко седмици. През 2015-та по покана на правителството на Южна Корея, пристигнах в Сеул. Това пътуване съвпадна с избухването на епидемията от коронавируса, причиняващ MERS. Тогава за първи път усетих масовият страх, мобилизацията на обществото, оптимизма и песимизма.
Със своята смъртност от над 30% непознатият вирус не се разпространи масово, защото беше много по-смъртоносен от COVID-19 – просто нямаше болни с леки симптоми, които да го предават сред роднините, колегите или хората, с които са в близък контакт.
Тогава се замислих върху ритъма на живота ни днес – бърз, непълноценен, ориентиран предимно към консумацията. MERS отшумя за няколко месеца и всичко се върна в старите рамки – на крайно опъване на струните на живота. До края на февруари си мислех, че и с COVID-19 ще се случи същото. По-скоро тайно се надявах да се случи същото… Дори започнах „120 минути“ с призив #БезПаника. Седмица по-късно обаче Италия съобщи за първия рязък скок в броя на заразените.
Кое е най-голямото предизвикателство и трудност за теб самия в тази ситуация – като човек и журналист?
Като човек редувам периоди на депресия и оптимизъм. Като всеки се притеснявам за семейството си, за близките си. Затова е важно да спазваме всички мерки и да не се мислим за по-големи специалисти от истинските специалисти. Като журналист се старая да пазя професионалните си рефлекси. Този период ме накара да се замисля и за друго. Няма как да не сте усетили, че в последното десетилетие тотално се промени усещането ни за време и пространство.
Само за седмица, в този информационен вихър, през нас преминават новини, събития и емоции като за цял месец, а един месец понякога се усеща като цяла година. Такава динамика, че свят да ти се завие.
Тази динамика е неестествена, тя е срещу човешката природа, тя е доста повече отколкото човешкия индивидуален и колективен разум може да понесе. В този смисъл, това забавяне на ритъма ни дава възможност да се върнем към себе си и нашия естествен вътрешен баланс.
Изолацията не се ли оказва филтър повече за взаимоотношенията, отколкото за вирусите?
Точно. В глобален мащаб хората все повече ще търсят опора в семейството, близките и приятелите си. Това е парадоксално, защото преди, когато можехме да се виждаме свободно и навсякъде, не го правехме особено често. Сега си даваме сметка, че няма нищо по-важно от това да си говорим и ако може това да не се случва само, разхождайки пръсти по дисплея.
Ако трябва и в лошото да търсим добро, кое е доброто за теб в тази криза?
Знаеш ли… След като страдат хора, аз наистина не виждам нищо добро. Въпросът е дали ще се приспособим към бъдещето, ставайки по-добри или ще се опитаме да върнем живота в стария коловоз, който ни докара това зло. Аз наистина си мисля, че в бъдеще държавите ще станат малко по-затворени. Световната икономика ще се промени драматично. Непрекъснатият стремеж към икономически просперитет на всяка цена, напук на природата, ще е концепция на миналото.
Аз много се съмнявам, че Китай ще продължава да бъде фабриката на света, в която всеки ще произвежда всичко. Един пример – както пише Боб Удуърд в книгата „Страх”, посветена на първата година от президентството на Тръмп, 99.6% от антибиотиците, необходими на САЩ се произвеждат в Китай, включително пеницилинът. Когато Тръмп научава това губи ума и дума и пита икономическия си съветник Гари Кон дали не могат да внасят лекарства от Германия. На това Кон отговаря – „В такъв случай китайците ще започнат да ги продават на германците, а те на нас”. Още ли се чудим защо световната икономика замръзна? Тя просто е на глинени крака. Няма как да мислиш само за растеж, свръхпроизводство и пари…
Какъв е урокът, който ни преподава пандемията Корона?
Доста е рано за подобни изводи, но съм убеден, че в Европа ще се върнат производства, които са били изнесени в Азия, правителствата ще инвестират масирано в инфраструктурни проекти, за да борят безработицата.
Хората ще престанат да харчат толкова много за техника, което ще забави технологичното развитие. Все повече млади хора ще искат отново да станат лекари, учени или учители и все по-малко ще си представят себе си като цъкащи нещо на компютъра срещу много пари.
Как това време на изпитания пренарежда съвременните ценности – кое ще оценим и кое ще стане излишно?
Колелото на историята вече се завъртя и ще се върнем към миналото, когато животът ни не зависеше толкова от технологиите. Защото когато човечеството се лекува с препарати, създадени преди половин век, осъзнава, че се нуждае повече от модерни лекарства, отколкото от нови приложения. Приложенията ще стават придатък и средство, а не ритъмоопределящи живота ни инструменти, в каквито се превърнаха в последните години.
С какъв имунитет, според теб, ще се сдобием като общество, след като заразата си отиде?
В момента цялото човечество преминава през своя катарзис. Надявам се, когато всичко това приключи, да излезем по-сплотени и мислещи един за друг. Сигурен съм, че тази история ще има добър край.
Добрата новина, която час по-скоро би искал да съобщиш в ефир?
За последното денонощие няма нито един регистриран случай на коронавирус в света. Според учените ваксината успешно спря епидемията.
Кое ще бъде първото нещо, което ще направиш, когато всичко това отмине?
Ще заведем дъщеря си да прегърне отново бабите и дядо й. След това, с Вяра ще отидем на църква и ще благодарим на Бог.
...
Останете заедно със 120 минути и Svetoslav Ivanov
Снимка: Светослав Иванов © bTV, btv.bg