„…как горди кули стават пух и прах и бронза мре под неговото бреме…“
Сонетите на Шекспир увенчават най-бляскавия и престижен жанр на ренесансовата лирическа поезия. За първи път част от Шекспировата поредица е представена на българските читатели от силистренското списание „Мисъл“ през 1886 г. В четири поредни броя са отпечатани 13 сонета, дело на анонимен преводач, който е ползвал като източник руския превод на Николай Гербел, поместен в неговото издание на събраните съчинения на поета от 1880 г. В уводна статия се казва, че Сонетите не са сред най-добрите творения на Шекспир, но разкриват неговия вътрешен живот. През 1900 г. пет сонета (81, 89, 91, 98 и 99) са отпечатани в пловдивското списание „Илюстрация Светлина“ в превод на 19-годишния Димитър Подвързачов, който 11 години по-късно ще стане един от първите български преводачи на „Хамлет“. През 1953 г. в българския печат започват да излизат цикли от Шекспировите сонети в превод на Владимир Свинтила, които привличат читателското внимание с яркия си лиризъм и овладяно стихосложение. През 1957 г. тези откъси са събрани в първото цялостно издание на Сонетите, претворени на български език. (фрагмент от „Шекспир. Сонети. Три български превода“, изд. Захарий Стоянов“)
Шекспир, който живее във Времето, се ражда и поема към своята Небесна сцена в един и същи ден, 23 април. Споделените сонети са в превод на Владимир Свинтила.
(Procession of Characters from Shakespeare Plays by Unknown British artist, c.1840, Yale Center for British Art)
60
Като вълни към пясъчния бряг
към своя край минутите летят:
една след друга, в непрестанен бяг,
към вечността неспирно се стремят.
Едвам роден и вече този сърп
пълзи към пълна зрелост в небосклона.
Но после, затъмнен и крив, и щърб,
в борбата губи своята корона.
А времето обрулва като цвят
лицата ни, дълбае с нож челата.
И всичко мре, и всичко в този свят
като трева ще легне под косата.
Но в моя стих ще грееш все така,
напук на тази жънеща ръка.
♥
64
Когато гледам как с един замах
руши света това свирепо време,
как горди кули стават пух и прах
и бронза мре под неговото бреме,
и как завзема с дни и часове
крайбрежията кипналата пяна,
и сушата протяга брегове
и граби свойта дан от океана,
и как пред този кръговрат от дни
и царствата не траят дълго време,
разбирам аз, че всичко се мени,
и времето от мен ще те отнеме.
А туй е смърт! Тъгувам аз безкрайно.
И щастието ми е тъй нетрайно.
♥
65
Щом бронз, гранит, земята и морето
очаква смърт, то как ли в този свят
ще спори в нея – злата – туй, което
е уязвимо като нежен цвят?
О, как да съхраним едно дихание,
когато пред обсаждащите дни
дори скали изпадат в колебание
и стават прах колони и стени?
О, мрачни мисли! Как от злото време
блестящата му перла да спасим?
Но как с ръка махалото да спреме
и красотата де да приютим?
Не, няма де! Но твоя жив портрет
ще грее може би във този ред.
(William Shakespeare, The Chandos portrait, held by the National Portrait Gallery, London)
(Title page from 1609 edition of Shake-Speares Sonnets)
Портрет: The Chandos portrait (held by the National Portrait Gallery, London), en.wikipedia.org
Илюстрация: Procession of Characters from Shakespeare's Plays by an unknown 19th-century artist, en.wikipedia.org
