♥ Ако се случи побъркан да заеме влиятелен пост, наричат го деспот, диктатор или дегенерат 

„Всички наши календари, брошури, притурки, сказки повдигащи въпроса за сериозността на думите, учеха читателя на бдителност към врелите-некипелите, на подозрителност към празните приказки, с печатарска боя на вестникарска хартия доказваха, че същите шрифтове и същите печатни колонки могат да разгласяват пълни щуротии.

„Чистият абсурд“ не благоприятства виреенето на каквато и да било шумна тържественост или надута фразеология, осмива това, което Уелс нарича „повсеместната склонност на човешките умове да вярват в заветните истини“. Защото да не забравяме, че освен чистия абсурд съществува и мръсен абсурд, а по-скоро кафяв. Чистият абсурд се съюзява с трезвата мисъл в борбата срещу привържениците на идеята за повика на кръвта, за мистичния инстинкт на народа и за расовото превъзходство. Това разбира се не е най-добрият начин за борба срещу различните видове фашизъм, но има и своите положителни страни, особено когато забавлява пишещите и разсмива читателя.“

~ Антони СЛОНИМСКИ

(Antoni Slonimski, 1895  ~ 1976 )

♥ За униформите на цивилното население

Меродавните кръгове разглеждат в момента интересен проектозакон, който би трябвало да допринесе до голяма степен за облекчаване на държавния бюджет. Тъй като обличането на армията с униформи представлява сериозно перо в бюджета, държавната хазна възнамерява да нареди цивилното население да носи униформи - така военните ще могат да ходят цивилно облечени.

Проектозаконът предвижда зелени униформи за квартирантите и армейски нашивки за собствениците на жилищата. Търговците, които плащат патент I категория, ще получат наколенки и пагони, лицата, които не си плащат данъците ще бъдат понижени в чин. Гражданите, редовно внасящи данък богатство и данък обороти ще бъдат отличени със звездичка на яката и сребърни еполети.

♥ Вестници за късогледи

В Америка излизат специални вестници за късогледи, отпечатани не на хартия, а на тънка гума, същата като тая, от която се правят цветните балони. Късогледите, вместо вестник си купуват дребно балонче, което впоследствие надуват до желаните размери. Политическите списания обикновено се отпечатват във формата на кръгли балончета, докато литературните във формата на шпек салам или кренвирши. Благодарение на това изобретение късогледият читател не си вади очите и е в течение на най-важните събития, като едновременно изпитва задоволство от това, че без ничия помощ сам си ги надува.

♥ За побърканите

Неведнъж чуваме на улицата или в някоя лечебница: „Този е побъркан“. И въпреки това науката се е запряла и ни напред, ни назад, защото не може да намери отговор на въпроса, в какво всъщност се състои умопобъркването.

Простият народ, от който обичаме да черпим мъдрост, често употребява този израз. Мъж на мотоциклет, облечен с бели панталони, ежедневно може да чуе: „Гледай, тоя е побъркан“. Така че ако дефинираме това понятие, служейки си с наблюденията на народа, би трябвало да стигнем до извода, че побъркан е всеки, който по нещо ярко се различава от другите. Да, но не е така. Тогава би трябвало да наречем побъркани коронованите монарси, офицерите, тоест особено издокараните хора, със сатър в колана - или лекоатлетите, тичащи без дреха из града - но не ги наричаме така, защото не искаме да си вземем белята. Господинът, който си е турил шапка от вестник или си е затъкнал цвете в шапката - не се различава кой знае колко от съвременните контета, които оставят разкопчан отгоре елека си или си накривяват шапката над ухото, макар да правят това не от желание да се скрият. Напротив - искат по този начин другите да ги забележат.

Така че не по дрехата ще познаем кой е побъркан и кой не. Всъщност всеки лекар, та дори и фелдшер ще ви каже, че неведнъж е виждал побъркани хора напълно нормално облечени. Да не би тогава от поведението да зависи дали даден човек е нормален или не? А какво толкова правят побърканите? Вярно - понякога бият другите. Но нима хората не бият побърканите? Побърканите вършат това само в пристъп на ярост, докато аз лично знам няколко милиона нормални хора, които се бият вече става осем години и които дори взаимно се трепят, и въпреки това не всички ги наричат умопобъркани. Ще кажете - добре, побърканите не само вършат, но и говорят странни неща. Бълнуват. Плямпат щуротии и т. н. Дайте ми примери. Чакам. Не се сещате ли?

Тогава аз ще ви кажа. Умопобърканите често си внушават и то с особено удоволствие, че са китайски императори. Пречи ли това някому? Ни най-малко. Затова пък добре знаем, какво става, когато т. нар. нормални хора си внушат че са китайски владетели. Достатъчно е да хвърлите поглед на кой да е вестник, за да се убедите каква каша излиза. Пердашат се, трепят, стрелят, хвърлят милиони в калта - за да властват в дадена страна по-кратко време, отколкото е нужно един побъркан да си внуши, че е китайски император.

Единственото, с което можем да се съгласим е, че умопобърканите са хора, на които действително им липсва енергия и затова не успяват да си изискат правата. Ако някой път се случи побъркан да заеме влиятелен пост, наричат го деспот, диктатор или дегенерат. Естествено с това звание го накичват историците - и дори те са предпазливи в съжденията си, като издават тайната чак няколкостотин години след смъртта на побъркания.

Избрано от: Антони Слонимски и Юлиан Тувим, „Антология на полския хумор“ (1925-1940), превод: Евгения Динкова
Източник: literaturensviat.com
Снимки: Antoni Slonimski, commons.wikimedia.org; Muzeum Literatury: Jan Lechoń, Julian Tuwim, Kazimierz Wierzyński, Jarosław Iwaszkiewicz, Antoni Słonimski, Warszawa 1926, kultura.onet.pl