„Като в никоя друга страна наши малограмотни селяни, при сравнително благоденствие, се опълчват на своя глава да поемат държавното управление… разбира се, в името на държавното спасение!“

~ Антон СТРАШИМИРОВ и „Книга за българите“

Нам липсва гражданска дисциплина.

Държавната дисциплина у нас се надъхва с правилно обществено организиране още от първия ден на свободата. Но малкото българско княжество беше създадено с такива невъзможни домакински граници и край чувствителния в него инороден елемент то беше тъй несериозно във вътрешно и външно отношение, че ние още в първите си свободни дни занемарихме народовъзпитателните задачи – увлякохме се, от една страна, в разрешаване на международни търкания, които засягаха несигурното положение на държавата ни, а, от друга, почнахме да култивираме в живота си политически и социални идеи и идеали, които, като отговаряха на създадената в страната от инородните меншества гражданска атмосфера, прилягаха и на слабия национален егоизъм в изстраданите ни народни маси. 

Тази аномалия в българския обществен живот създаде гражданска язва, непозната в други страни – у нас всеки се чувства прав посвоему и на своя глава да спасява България и човечеството… всеки от държавника до селянина!

Налице са горчивите последствия от това!

Като в никоя друга страна наши малограмотни селяни, при сравнително благоденствие, се опълчват на своя глава да поемат държавното управление… разбира се, в името на държавното спасение! А видни наши граждани – професори, поети, журналисти – минават в услужене на чужди държави, пак по сила на това, че се чувствуват прави на своя глава да спасяват България! 

Би трябвало да се срамим от всичко това. Но кипежът беше тъй траен и мисловният метеж тъй дълбок че изгубихме и срама. Ще трябва да потърсим българския си здрав смисъл и да въплътим в живота си начала, които поставят в рамки гражданските ни борби. 

Не може са има две мнения – няма българин и български задачи вън от българските държавни институции, закони и положения. Всичко друго е бунтарство във всяко общество и се търпи само като мисловно блуждение, само като търсене на истина, а не катf деяние, не катf удар. Общeство, в живота на което не се чувствува това основно начало на всяка организираност, е безсилно за систематично и трайно творчество. Нещо повече – такова общество неминуемо върви към дълбоки сътресения. Защото в инстинкта си за самосъхранение голямото цяло – държавата – не скъпи и не може да скъпи главите на отделните единици, били те даже челници в него – крупни даровитости, хора с големи заслуги, че дори носители на светли чувства…

Ако по тоя ред на мисли ние – всички ние – налучкаме ахилесовата пета на онова, което е отрицателно у нас, ще трябва открито да погледнем на голата истина у България, а именно, че основите на националната и на държавната ни дисциплина са още плитки.

Из: „Книга за българите“, Антон Страшимиров, изд. Сибия
Снимка: dictionarylit-bg.eu