Роден на 4 октомври 1916 г. в Москва, в семейство на инженер-специалист по пречистване на водите и лекарка, Виталий Гинзбург остава без майка едва 4-годишен. С възпитанието на бъдещия Нобелов лауреат за физика се заема по-малката сестра на майка му, Роза. Докато навърши 11 години, Виталий не ходи на училище, а учи под бащиния си надзор у дома. През 1927 г. постъпва направо в 4-ти клас. През 1934 г., 18-годишният младеж е приет директно във втори курс на Физическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“. На 24 години завършва аспирантура, защитава кандидатска, а четири години по-късно и докторска дисертация. Два пъти Гинзбург подава заявление, че иска да отиде на фронта. Но и двата пъти му отказват с мотива, че на страната са й нужни учени за разработката на ново оръжие. През 1942-а започва работа към теоретичния отдел на Физическия институт Лебедев (ФИАН). Сред важните научни приноси на Гинзбург са феноменологичната теория на свръхпроводимостта, разработена от него и Лев Ландау през 1950 г., теория на разпространение на електромагнитните вълни в плазма, теория за произхода на космическите лъчи. Носител на най-високите държавни отличия и множество международни премии, през 2003 г. Гинзбург получава Нобелова награда за физика, заедно с Антъни Легет и Алексей Абрикосов, за създаване на теорията на свръхпроводимостта от втори род и на теория на супертечностите. Знаменитият руски физик напуска този свят на 8 ноември 2009 г. на 93-годишна възраст.
Правилата на живота на Виталий ГИНЗБУРГ
Случи се така, че родителите ми не ме пратиха навреме на училище. И аз тръгнах направо в 4 клас. Така и не ми се удаде да запълня многото пропуски в знанията, до ден днешен пиша с грешки и изпитвам трудности по аритметика. След 7-ми клас трябваше да отида във фабрично-заводско училище – нещо като днешните професионални техникуми. Но това хич не ми допадаше, затова се устроих като лаборант в рентгенова лаборатория, където мои наставници се оказаха Вениамин Цукерман – гениален физик, един от бъдещите създатели на водородната бомба, и Лев Алтшулер.
Бях слаб по математика и смятах, че от мен няма да излезе никакъв теоретик. И изобщо, страдах от комплекс за малоценност. Веднъж се случи да отида с една идея при известния вече учен Игор Там. И той прояви искрен интерес към мен, зарази ме със своя ентусиазъм, помоли ме да вляза в кабинета му и да му разкажа повече за своята работа. Бях окрилен и всъщност започнах нов живот.
Странно как се промени лицето ми – когато бях малък, приличах на баща си. Сега приличам на моята майка – дори гърбицата на носа ми порасна.
Спомен от детството ми – годината е 1920, Москва. Специално за мен, малкото тогава дете, донесоха прясно месо, а то се оказа кучешко.
Мечтата ми – да създам такива свръхпроводници, които да работят при стайна температура, т.е. без да е нужно да се охлаждат. 40 години работя върху това.
Казват ми – такива огромни пари получи, почти 400 хиляди долара. Но моята Нобелова награда – тя е просто един инструмент.
Да, аз съм един от създателите на водородната бомба. И не се разкайвам за това. Хитлер, безусловно искаше да създаде бомба за надмощие и ако при него се беше получило, той без да се замисли щеше я хвърлил там, където реши. Американците се заеха да правят бомба заради страховете си – дали пък германците няма да ни изпреварят? Игор Там и Андрей Сахаров, безусловно, също действаха от патриотични съображения.
Сахаров почна да работи върху бомбата заради жилище. Имаше малко дете, а нямаше къде да живее. Директорът на нашия институт – Вавилов, каза на Игор Там: „Включи го в твоя списък на допуснатите за създаването на бомба, и веднага ще му се даде жилище.“ Доколкото помня, осигуриха му стая – към 14 кв.м. Когато мен започнаха да ме обвиняват в космополитизъм, идеализъм и дявол знае какво, и се появиха какви ли не статии по вестниците, мен също ме „спаси“ бомбата.
Враг съм на всякакви чудеса и не вярвам, че хората могат да възкръснат. Но завиждам на вярващите – те имат утешение.
Нобеловата премия за литература не ми прави добро впечатление. С нея се случват някакви причудливи работи и я връчват на съвършено непонятни личности.
Обичам футбола, но той се превърна в някаква сергия. Противно е, че по-рано имаше футболисти, а днес има гладиатори, които ги купуват и продават.
Спортът се родее с науката по това, че престанаха да го асоциират с определена страна.
Кой живее в Русия? Маса пияници, негодници и маса добри, интелигентни хора.
Не признавам политкоректността. Европейците страдат от своята излишна мекота и снизходителност към всякаква измет. Последицата от това са тероризмът и хулиганството.
Ако човек иска да си отиде от живота, това не бива да му се отказва.
Съдбата на човека е нищо повече от верига случайности. Убеждавам се в това отново и отново.
По материали на: esquire.ru, tumen.kp.ru
* Виталий Гинзбург, bg.wikipedia.org