„За своето физическо престъпление човек може да плати сам, за нравственото му престъпление могат да платят роднините му и даже целият народ.“
Как философията на материализма осакатява нравствените устои на семейства и общества, и води към сигурна гибел съвременната цивилизация. Освен ако не спасим душите си. Споделено от книгата „Възпитание на родителите“ на руския психолог, лечител и биоенергетик Сергей Лазарев, успявал да изследва дълбочинните структури на душата, които определят нашето здраве и съдба.
♥ Хомеостаза на Душата
За разлика от бактериите и животните, в сложното съставно същество, каквото е човекът, трябва да се поддържа не само обикновена хомеостаза, свързана с тялото, но и уникална хомеостаза, свързана с чувствата. Тоест, трябва да се поддържа не само физичното, химичното, температурното и информационното единство, но и емоционалното единство, свързано с понятието „нравственост“. И колкото е по-високо нивото на духовна енергия на човека, толкова по-непоклатими за него трябва да са нравствените закони. Трябва да се поддържа хомеостаза на душата.
Преди три и половина хиляди години Мойсей получил заповедите на хомеостазата на душата. Оказва се, че човек не трябва да граби и завижда, не трябва да убива друг човек, за да стане по-богат, трябва да уважава и обича ближния. Това било съвършено ново ниво на взаимоотношения между хората, и то давало шансове за оцеляване в бъдеще. Оказва се, че хората, изповядващи Единния Бог, при всички външни различия могат да са единни. Принадлежността към друга националност, тоест към друго племе, други обичаи, дрехи, начин на живот, не трябва задължително да предизвикват конфликт, смъртоносен за една от страните, защото при външните различия има възможност за вътрешно обединение. Всеки чуждоземец, пристигащ в земята на Израел, е имал възможността да се обедини с народа й, приемайки единобожието и спазвайки нравствените заповеди. Всъщност, това е била стъпка към спасението на цялата човешка цивилизация в бъдеще. Защо тогава в Тора е описано такова невероятно жестоко отношение към езическите племена? Разбрах това по-късно, отново и отново препрочитайки Светото Писание. Племената на езичниците принципно не искали да приемат единобожието. Те се отказвали от вътрешното развитие. Те оставяли за себе си правото на безнравствено поведение, закриващо за душата възможността да обича и да се усъвършенства. Затова били обречени на измиране или унищожение. Тези племена и без това са щели да загинат. Тези цивилизации е трябвало да бъдат изтрити от лицето на земята. Времето им е било свършило. За приспособяване към новите условия на живот на планетата е била нужна значително повече вътрешна енергия, отколкото преди.
Всеки предмет съхранява информация за стопанина си. Енергията на всеки предмет има определена насоченост, тя е структурирана. Много пъти съм оценявал енергетиката на откраднати вещи. Оказа се, че тя е доста лоша и може да е опасна за новия стопанин. Казано с прост език, купуващият крадени вещи и знаещ за това не може да бъде щастлив. Полето на човека съхранява абсолютно цялата информация за поведението му. Предметите също пазят цялата информация, и тя въздейства върху околния свят. Между другото, вчера в Интернет се натъкнах на поразителен случай на диагностика, проведен от Ванга, българска ясновидка. При нея дошъл мъж и споделил мъката си. Родили му се няколко деца и всички се оказали неми. Лекарите нищо не могли да разберат и да обяснят. „За какво ме наказа Бог? - питал мъжът Ванга. – Защо децата ми не могат да говорят?“ - „Когато още си нямал деца - отговорила му ясновидката - си живял на село. - Веднъж през нощта в обора, който е бил до къщата ти, започнал да блее овен. И ти толкова си се ядосал, че посред нощ си отишъл в обора, хванал си този овен и си му отрязал езика.“ Поразеният мъж бил принуден да признае, че е станало точно така. Омразата, жестокостта, породена от собственото самолюбие, неизбежно се натрупват в душата и се предават на потомците. За езическия мироглед такива понятия като насилие, кражба и завист са обичайни и привични. Но законите на Вселената са обективни и е невъзможно да ги отменим.
Защитата на душата трябва да изисква значително повече усилия, отколкото защитата на тялото. Духовната хомеостаза се поддържа значително по-трудно, отколкото физическата. За това трябва значително повече енергия.
В последно време при мен все по-често идват на преглед хора, които разказват за това, че неочаквано започват да умират първо техни близки хора, а след това и далечни роднини. „Струва ми се, че е дадена команда свише да се изтреби целият ни род!“ - каза веднъж една жена. Вселената е единна, и развитието - това е повишаване на единството с околния свят. Значи ние сме отговорни не само затова, което се случва в семейството ни и не само за това, което ще се случи с децата и внуците ни. Ние сме отговорни и за това, което се случва в двора на съседа, за това, което става на планетата ни и за това, което се случва в цялата Вселена. За своето физическо престъпление човек може да плати сам, за нравственото му престъпление могат да платят роднините му и даже целият народ. Теоретично, за нравственото престъпление на един човек може да плати с израждане и гибел цялото човечество. Физическото престъпление може да се сравни с обрулване на листата на дървото, а нравственото - с унищожаването му до корен. Ние даже не подозираме колко силно нравственото престъпление се вкоренява в подсъзнанието и колко дълго време се предава на потомците. Отказът от любовта, разрушаването на вътрешното единство с друг човек - всичко това е отказ от Твореца и от енергията, без която е невъзможно да се живее. Хората с натрупани в подсъзнанието белези от омраза, жестокост и насилие имат малко енергия. Възможностите на душата им са стеснени и значително са орязани мащабите на допустимото човешко щастие. Нравственото престъпление, убиващо в душата любовта, единението с Твореца и околния свят, произтича от мирогледа и характера на човека. Спазването на главните заповеди позволява правилно да се отнасяме към хората, света и себе си. Човек, неуважаващ родителите си, подсъзнателно не уважава Бог, и значи вече е готов да наруши останалите заповеди. Изглежда, че всичко е ясно и логично. Защо тогава в много западни страни децата са престанали да уважават родителите си, а и в Израел също? Нали това води до израждане на обществото! На първо място трябва да се разбере, че това е закономерен процес, и трябва да се търсят не виновни, а причините, породили дадената ситуация. Изводите ми се получиха любопитни. Оказа се, че това е свързано с философията на материализма и с нашето подсъзнание. Да започнем с подсъзнанието. Една жена неотдавна ми съобщи любопитна информация. По целия свят нерядко се случват нападения на бойни кучета срещу хора, и най-често кучетата разкъсват деца. И причината не е в това, че детето е слабо, тук има някакъв друг механизъм. От тази тема сериозно се заинтересували японците. Феномена на нападение на кучета срещу хора нарекли синдром „алфа“ и много сериозно анализирали всички случаи на нападения, в това число и условията на живот на такива животни. Оказало се, че кучетата-агресори изпитват неуважение към стопанина си, нежелание да му се подчиняват, освен това е много силно развито желанието да потиснат всичко около себе си. Тъй като по отношение на детето възрастните демонстрират повишено внимание и грижи, нападайки дете, кучето се чувства двойно повече лидер. В края на краищата учените стигнали до поразителен факт. Преставало да уважава стопанина си онова куче, което стопанинът хранил преди самият той да се е нахранил. Ако стопанинът първо закусвал сам, а след това хранил кучето, животното не било агресивно. Причината за това се криела в подсъзнанието. Кучето е социално животно, то трябва безусловно да се подчинява на водача, който се държи достатъчно сурово, поддържайки лидерството. Един от главните фактори за утвърждаване на лидерството е в това, че водачът яде пръв и чак след това позволява да ядат останалите членове на глутницата. Същото е и във всяко съобщество от животни. Нито едно животно няма да посмее да се нахвърли върху храната, избутвайки водача. Ако това се случи, глутницата ще се разруши, съобществото ще стане нежизнеспособно. Затова водач е, като правило, мъжкарят с най-силна енергетика. Защо мъжкар? Защото за управление на глутницата, защитата й, поддържането на реда отиват много сили. Водачът е едновременно съдия и възпитател, помагайки да се уреди всеки конфликт и с това помагайки да се съхраняват и развиват отношенията в глутницата. При женската енергията трябва да отива за раждане и възпитание на малките, тоест нейният кръг от интереси е изместен към материалната страна.
Та ето, ако стопанинът първо храни кучето, а след това яде сам, то животното престава да го смята за водач и за главен смята себе си. Животното не може да се чувства наравно с човека. То или му се подчинява, или незабележимо започва да изпитва чувство на превъзходство и търпи човека само заради това, че го храни. Във всяка неочаквана ситуация такова животно излиза извън подчинение. Стотиците милиони години еволюция твърдо са се установили в подсъзнанието ни. И ако детето в семейството се чувства на първо място, ако то всичко, включително храната, получава първо, на ниво на подсъзнанието при него започва да възниква неуважение към родителите. През всичко, което сега се случва в западния свят, Русия вече е преминала. В началото на миналия век болшевиките обявили, че в съветската страна единствената привилегирована класа са децата. Правата им били поставени над правата на родителите. Заради наказанието на дете е можело да се попадне в затвора. А след това започнало стремително разрушаване на семейството и нравствеността, и на съветската власт се наложило начаса да завива в съвсем друга посока. Материализмът от поклонението на парите, на къшея хляб, неизбежно в края на краищата преминава към поклонение на живота като най-главната съставна на човешкото щастие. Символ на живота е жената. Затова рано или късно материализмът като езическо течение трябва да започне да се покланя на жената, сексуалността и висшия символ на живота, който е И. Но ако в езическите племена поклонението на жената, секса и живота е било резултат от неразвитостта на духа, в съвременния свят то е резултат от деградация на духа, тоест от отслабване на вярата и натрупване на вътрешна безнравственост.
В Кавказ детето никога не е било на първо място в семейството. Там винаги е съществувало безусловно уважение не само към родителите, но и въобще към по-големите, на първо място към бащата, като това е било свързано не толкова с религията, колкото с интуитивното желание да се оцелее. На неголям народ му е значително по-трудно да съхрани себе си, своята цялостност. И там, където е слаб физическият аспект, трябва да бъде засилен нравственият. Своята малобройност планинските народи са компенсирали със сурова дисциплина и интуитивно спазване на вселенските закони. Уважението към родителите и законите на гостоприемството винаги са се поддържали безусловно. Кражбата и блудството са се наказвали жестоко. Защитата на нравствеността винаги е била по-важна от физическата защита. Животът никога не е бил на първо място. Именно за това през деветнадесети век в един от адигейските аули се случило нещо, което западният човек никога няма да разбере. А се случило следното. Един от жителите на селото убил свой гост, защото се съблазнил от парите му и богатата му конска амуниция. Когато за това научили жителите на околните аули, те се събрали и убили всички жители на това село заедно с престъпника. Фактите са упорито нещо и свидетелстват само за едно: веднага щом за човек или общество духовните и нравствените понятия останат встрани, а тялото, материалистическата психология победят, въпросът с изчезването на такъв човек или държава от лицето на земята е въпрос само на време. При това достатъчно кратко време. Главната енергия, необходима за съществуването, развитието и осигуряването на бъдещето е енергията на духа, а не на тялото.
Любопитното е, че в Кавказ винаги са били достатъчно силни езическите традиции, и главният нравствен фактор там са били не толкова християнството или ислямът, колкото местните обичаи. Именно те най-силно са влияели върху племенното, клановото съзнание на планинците. Но нравствените устои при това са били значително по-високи, отколкото в цивилизована Европа. Христос има притча за двама сина, на които бащата поръчал да изпълнят определено задание. Единият се съгласил, но не направил нищо, другият пък отговорил с отказ, но след това отишъл и направил всичко, за което го молил баща му. Съвременната западна цивилизация се е уподобила на първия син. Външно всичко е благопристойно и цивилизовано. А от това, което става вътре в душата, се интересуват малцина. И ето, министърът на културата на Франция пристига на откриването на телевизионен канал за хомосексуалисти, и това вече не учудва никого! А най-малките икономически проблеми довеждат до бясно възмущение народните маси. Франция е разтърсена от стачки с искания да се повиши заплатата. Та ето, ако човек съзнателно или несъзнателно нарушава висшите закони, които са отразени в заповедите, в крайна сметка плаща за това със загуба на духовната си енергия. В продължение на вече няколко хиляди години хората знаят, че безнравственият човек или общество са нежизнеспособни, защо тогава те все пак стигат до това? Излиза, че даже строгото спазване на заповедите не гарантира, че душата ще бъде спасена от греховете.
От: „Възпитание на родителите“, Сергей Лазарев, изд. Странпрес
Снимка: Facebook