Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята ~ Жул РЕНАР

Жул Ренар е френски писател-реалист, роден на 22.02.1864 г. Детството му е изпълнено с нещастие (което той нарича „голямата червена тишина“) – баща му се застрелва с ловна пушка, а скоро след това и властната му и психически неуравновесена майка пада в кладенец и умира.

От деветгодишен Ренар живее в лицей и въпреки че не успява да учи във висше учебно заведение, любовта към литературата доминира целия му живот. Започва да чете в литературни кафенета и да пише колони за вестници. Запознава се с Тулуз-Лотрек, който илюстрира сборника му „Естествени истории“. По текстове от книгата му с миниатюри „Естествени истории” пише музика Морис Равел.

Успехът му е голям, дори става член на академията „Гонкур”, благодарение на Октав Мирбо. Вдъхновява много писатели след себе си, като Съмърсет Моъм, Гилбърт Сорентино и Джулиан Барнс.

През целия си живот страда от високо кръвно налягане и умира на 46-годишна възраст от артеросклероза на 22.05.1910 г. в Париж. 

Не трябва да казвате винаги цялата истина, но трябва да казвате само истината.

Ние не познаваме Отвъдното, защото незнанието ни е необходимо условие за съществуването ни. Както ледът може да познае пламъка само при условие, че се разтопи и изчезне. 

Не е задължително да живеете, но сте задължени да живеете щастливо.

Смъртта е благотворна – тя ни избавя от мисълта за смърт.

Представете си живот без смърт. От отчаяние всеки ден ще искаме да се самоубием.

Религията е направила от смъртта нещо ужасно и нелепо.

Класиката не е задължително да е нещо, което е съвършено; просто означава, че на човек от време на време му се отдава да създаде нещо прекрасно.

Представете си за минута, че е умрял – и ще забележите колко е талантлив.

На двадесет години хората мислят дълбоко и зле.

Егоист? Безусловно; моят собствен живот ме интересува повече, отколкото живота на Юлий Цезар.

По-лесно е да бъдеш щедър, отколкото после да не съжаляваш за това.

Попитахте ме как съм, само за да имате правото да ми разказвате за своите нещастия.

Да пишеш е особен начин да разговаряш: говориш и никой не те прекъсва.

Работата понякога е нещо като риболов в места, където със сигурност няма риба.

Поглеждайки красива жена, не мога да не се влюбя в нея, да полудея по нея. Това е като гръмотевична буря и продължава точно толкова - един миг.

Има периоди в живота, когато съдбата, обстоятелствата и даже хората са благосклонни към нас. Не трябва да се вълнувате. Ще мине.

Любовта, която в живота заема само едно малко ъгълче, в театъра заема цялата сцена.

Добре подхождащата си двойка е тази, в която и двамата съпрузи едновременно чувстват нуждата от скандал.

Не казвайте на жена, че е прелестна: кажете й, че друга такава жена няма на света, и ще ви се отворят всички врати.

Феминизъм е тогава, когато не разчитат на Прекрасния Принц.

Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш.

Ако познавате живота, дайте ми адреса си.

Животът. Разбирам го все по-малко и по-малко, и го обичам все повече и повече.

Винаги да оставаш неудовлетворен – в това е същността на творчеството.

В очите се отразява душата. В езика се отразява обществото...

Бог успешно е създал природата, но с човек е претърпял фиаско.

Хората биха видели много красиви неща около себе си, ако не бяха толкова зли.

Безразлични сме към чуждото нещастие, ако то не ни доставя удоволствие.

Да бъдеш искрен означава преднамерено да настъпвате другите по краката.

Щастието е най-краткото от всички впечатления.

Приятел е този, който всеки път, когато се нуждаеш от него, сам се досеща за това.

На моя мозък му трябва да мечтае не по-малко от два часа – тогава мога да го накарам да работи в течение на петнадесет минути.

Да бъдеш щастлив означава да внушаваш на другите завист. А винаги ще има човек, който ще ви завижда. Главното е да разберете кой е той.

Човек, на който му е провървяло е човек, който е правил това, което другите само са искали да направят.

Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.

Малко омраза изчиства доброто.

По-трудно е да бъдеш в течение на седмица порядъчен човек, отколкото герой в течение на петнадесет минути.

Всяка наша критика се свежда до упрек към ближния за това, че той не притежава достойнствата, които ние си приписваме.

Даже най-добрият от нас има на съвестта си няколко малки убийства.

Животът е кутия, пълна с пробождащи и режещи инструменти. Всеки час ние обезобразяваме ръцете си до кръв.

Идеалът на спокойствието олицетворява седящата котка.

Всички знаят, че егоизмът има граници, че има минути, когато го отхвърляме.

Не разчитайте особено на обществото в смисъл на реформи: постарайте се да реформирате самите себе си.

Опитът е полезен подарък, който никога не се използва.

На земята няма рай. Това са само парчета, разпръснати по света.

Ех, колко е добър този Бог: открил ни е такива пространства, а не ни е дал крила!

Какво е нашата фантазия в сравнение с фантазията на дете, което мисли да построи железопътна линия от аспержи!

Птицата не чувства болка, когато й подрязват крилете, но тя не може вече да лети.

Животът може да си позволи разкоша да се освободи от логика, литературата никога.

Когато мисля за всички книги, които са ми останали да прочета, се считам за щастливец.

Свободомислещ. Достатъчно е просто „мислещ".

За да преуспеете, трябва да творите подлости или шедьоври. На кое от двете сте по-способни?

Романтиците са хора, които никога не са виждали обратната страна на нещата.

Съвсем не искам да знам много неща: искам да знам само това, което обичам.

Чашата на живота е прекрасна! Каква глупост е да негодуваш, само защото виждаш нейното дъно.

Всяко утро при събуждането ти си длъжен да кажеш: „Аз виждам, аз чувам, аз се движа, аз не страдам! Благодаря! Животът е прекрасен!“

Нищо не е завършено за този, който е жив.

Пийте всяка сутрин на чаша слънце и яжте парче ръж.

Снимка: Jules Renard, c.1893, commons.wikimedia.org