За модерното човечество Възкресението не съществува ~ Рудолф ЩАЙНЕР

Из цикъла лекции на австрийския философ „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството”

(Rudolf Steiner around 1891/92, by Otto Frohlich)

Първа лекция, Дорнах, 19 април 1924
(фрагмент)

Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.

Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово.

Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.

Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".

Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.

И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество. Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.

Този факт всъщност ни отвежда към едно от най-забележителните явления от историята на човечеството. Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник.

Коя е неговата отличителна черта? Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.

…

И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува. Човечеството трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията.

Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.

Избрано от: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството”, Рудолф Щайнер, превод от немски: д-р Димитър Димчев, Антропософско издателство „Даскалов”
Портрет: Rudolf Steiner around 1891/92, by Otto Frohlich, commons.wikimedia.org