„Благородната смърт е по-добра от лошия живот; старай се затова да живееш толкова, колкото ти е предопределено, а не толкова, колкото ти можеш.“
(Stela of Akhenaten and his family (altar image in the Egyptian Museum in Cairo which depicts the Pharaoh Akhenaten, his queen Nefertiti, and their three children)
♥ За периодите и за използването на човешкия живот
Каквото е зорницата за чучулигата, каквото е вечерната сянка за бухала, каквото е медът за пчелата, каквото е птичката за ястреба – това е животът за човешкото сърце.
Макар и ярък, – но той не ослепява; макар и мрачен, – но той не причинява неудоволствие; макар и приятен, – но той не удовлетворява напълно; макар и покварен и извратен, но той Не отблъсква. И все пак, кой е онзи, който знае истинската му стойност?
Учи се да цениш живота, както той заслужава и тогава ти ще бъдеш близко до върховете на мъдростта.
Не мисли заедно с неразумния, че няма нищо по-ценно. Не вярвай заедно с мислещия себе си за мъдрец, че ти трябва да го порицаваш. Обичай го не за него самия, а за онова добро, което може той да принесе на другите.
Злато не може да ти го откупи и цял куп диаманти не могат да ти върнат изново един негов момент, който ти си пропуснал. Затова използвай всеки последващ момент в добродетел.
Не казвай, че би било по-добре да не си се раждал или, като си се родил, че е по-добре да умреш по-рано. Не дръзвай да питаш Твореца си: „Къде би било злото, ако би аз не съществувах?“ Доброто е в твоя власт! Отсъствието на доброто е зло и ако би твоят въпрос беше справедлив, то, уви, той осъжда тебе самия!
Нима би глътнала рибата въдицата, ако знаеше, че има скрита кука в нея? Нима би влязъл лъвът в мрежата, ако знаеше, че тя е разпъната за него? Така и човекът не би искал да живее, ако Душата би била предназначена за загниване заедно със земния прах, и милостивият Бог не би го създал... Затова познай от това, че ти ще живееш отново и отново.
Както птица, попаднала в клетка, преди да е забелязала, все пак не разбива о стените своето тяло, така и ти не се труди напразно да излезеш от състоянието, в което се намираш. Знай, че то ти предопределено и бъди доволен от него.
Макар и да не са гладки неговите пътища, но те не са и съвсем мъчителни. Старай се да се приспособиш към всичко и където има най-малкият признак на зло, – очаквай най-голяма опасност.
Ако леглото ти е от слама, знай, че спиш в безопасност, но ако си се излегнал върху рози, – бой се от шиповете.
Благородната смърт е по-добра от лошия живот; старай се затова да живееш толкова, колкото ти е предопределено, а не толкова, колкото ти можеш. А тъй като животът ти е по-полезен за другите, отколкото твоята смърт, то твой дълг е да го пазиш.
Не се оплаквай заедно с неразумния, че животът ти е кратък, помни, че със съкращаване на твоите дни, се съкращават и твоите грижи.
Вземи от времето на живота си безполезната негова част и какво ще остане?
Извади времето на твоето детинство, вторичното детство на старостта, часовете на твоя сън, на твоите безумни часове, дните на твоята болест и тогава, дори на преклонна възраст, колко малко истински полезни дни ти ще можеш да изброиш.
Онзи, който ти е дарувал живота, като благословение, го е скъсил, за да го направи още по-голямо благо. Каква полза би имал ти от по-дългия живот? Нима ти искаш да имаш по-голяма възможност да увеличиш пороците си? Колкото се отнася до доброто, нима Онзи, който е ограничил времето ти, не ще бъде доволен от плодовете му?
Защо ти, о дете на скръбта, би живял повече? За да дишаш, да ядеш и да виждаш света? Всичко това ти си вече извършил. Нима много честото повторение не е уморително и излишно? Би ли увеличил ти своята мъдрост и своите добродетели? Уви, какво има да знаеш ти още? Или: на какво продължението на твоя живот би те научило? Лошо ти употребяваш малкия срок, който имаш, затова не дръзвай да роптаеш, че не ти е дадено повече.
Не роптай за недостатъка на знание, защото възможностите няма да загинат с теб в часа на смъртта. Бъди честен тук и ще бъдеш мъдър в бъдещия живот.
Не казвай на гарвана: „защо твоята възраст седем пъти превъзхожда възрастта на твоя господар?“ Или на кошутата: „Защо на твоите очи е присъдено да видят стотици поколения на моите потомци?“ Могат ли те да бъдат сравнени с теб в злоупотребата с живота? Нима те са развратни, жестоки или неблагодарни? По-добре научи се от тях, че чистотата и простотата на живота са пътищата за достигане на напреднала възраст.
Умееш ли ти да използваш живота по-добре от тях? – Тогава по-късият живот е достатъчен за теб.
Човекът, който се осмелява да заробва света, когато той знае, че може да се наслаждава от своята тирания само един кратък миг, на какво би се решил той, ако би бил безсмъртен?
Достатъчно дълъг живот ти имаш, но ти не виждаш това. Не ти липсва продължителност на живота, о човече! Но ти си разточителен; разпиляваш живота си, като че ли го имаш повече, отколкото ти е достатъчно!
Знай, че не изобилието, а пестеливостта прави човека богат.
Мъдрият живее от първия период на живота си, но неразумният винаги само започва.
Не се труди да трупаш богатство отначало, мислейки, че ще се наслаждаваш после от него. Онзи, който се отнася небрежно към настоящето - губи всичко, каквото той има. Както стрелата пронизва сърцето, когато войникът не знае, че тя лети към него, така и живота му (на небрежния към настоящето) ще бъде отнет от него, преди да е разбрал, че го е имал.
Но какво е тогава животът, щом човекът трябва да го желае? Защо той пак се държи за своето дихание?
Нима не е той редица от съблазни, верига от нещастия, непрекъснати преследвания на злото, което чака от всички страни? В начало той е невежество, в средата – болка, а в края – скръб.
Както една вълна тласка друга, докато и двете не се смесят със следващата подир тях, така също и зло се сменя със зло в живота на човека. По-голямото и сегашното поглъща по-малкото и миналото.
Нашите страхове са действително зло; нашите очаквания са насочени към неизпълнимото.
Неразумните се страхуват като смъртни, а искат като безсмъртни!
Каква част от живота бихме искали да задържим за нас? – Юношеството? Можем ли ние да обичаме ругатнята, безпътството и дързостта?... Старостта? – Тогава – обичаме ли ние немощните?...
Казват, че старостта се почита и дълголетието се уважава. Добродетелта може да донесе уважение на човека в разцвета на младостта му, а без нея възрастта дава повече бръчки на Душата, отколкото на човешкото чело.
Защо се почита старостта? Не за това ли, че тя се отчуждава от разпуснатия живот? Каква справедливост има, обаче, в това, когато не старостта презира удоволствията, а удоволствията презират старостта.
Затуй бъди добродетелен, когато си млад и ще бъде почитана старостта ти.
От: „Напътствия. Теб аз дарувам“, Аменхотеп IV, изд. Хелиопол
*Stela of Akhenaten and his family (altar image in the Egyptian Museum in Cairo which depicts the Pharaoh Akhenaten, his queen Nefertiti, and their three children), en.wikipedia.org