Прочутият писател фантаст, благороден рицар на научната мечта, наричан съветският Жул Верн… Самият Александър Беляев (1884-1942) признава, че Жул Верн е неговият любим автор. Научната фантастика се превръща в дело на целия му живот. Той води усилена кореспонденция с учени, изучава трудове по медицина, техника, биология. Известният му роман „Човекът-амфибия“ се сдобива с искреното възхищение на английския писател фантаст Хърбърт Уелс, а научните разкази на Беляев се публикуват в редица списания в СССР и отвъд границите му. От малък той свири на цигулка и пиано, обича фотографията и живописта, чете много и играе в театъра на смоленския Народен дом. Бъдещият писател мечтае да притежава свръхспособности като героите от любимите си приключенски романи. Веднъж дори се опитва да „полети“ от покрива на къщата и сериозно наранява гръбнака си. В своя дневник, младият Беляев споделя и за други свои авантюри:

„Заедно с брат ми решихме да се отправим на пътешествие до центъра на Земята. Преместихме маси, столове, легла, покрихме ги с одеяла, чаршафи, запасихме се с маслена лампа и отидохме дълбоко в тайнствените недра на Земята. И тутакси прозаичните маси и столове изчезнаха. Пред нас се откриха пещери и пропасти, скали и подземни водопади - такива, каквито ги рисуваха в най-прекрасните картини - страховити и в същото време такива едни уютни. И сърцето ми се сви от тоя сладък ужас.“

Преди няколко години съветският учен и писател Генрих Алтов прави подробен анализ на цялото творчество на Беляев. Оказва се, че в произведенията му са фиксирани 50 научни идеи, от които само 3 са нереализуеми; останалите или са вече факт, или науката прави сериозни атаки към тях. Ето само няколко примера. В „Нито живот, нито смърт“ Беляев описва дълбоко замразяване и анабиоза на болен професор: днес по света десетки пациенти в състояние на анабиоза „очакват“ откриването на средство за борба с рака. В „Борба в етера“ се разказва за апарат, с който може да се вижда през непрозрачни прегради; днес инфрачервените интроскопи са големи колкото очила. Във „Владетелят на света“ за пръв път се говори за биополе; след „ефекта на Кирлиан“ и „митогенетичното лъчение на Гурвич“ думата биополе е научно понятие. Когато Беляев написва „Дяволската мелница“, изкуствените мускули бяха фантастика; днес по света има много лабораторни модели на синтетични мускули. Подводните ферми („Подводните земеделци“), усвояването на пустините („Земята гори“) и северните райони („Под небето на Арктика“), генното инженерство („Хойти-Тойти“), използването на дирижабли („Въздушният кораб“), извънземните изследователски лаборатории („Звездата КЕЦ“), междупланетните пътешествия („Скок в нищото“, „Небесен гост“) са вече част от техническата практика на човечеството.

Фантастичният свят на Александър Беляев почти изцяло се е превърнал в реалност, а ние споделяме частица от простите човешки истини от пътешествието му до центъра на света и великолепното му творчество.

(Александр Беляев в Смоленске, 1905)

Понякога и боговете могат да завиждат на простите хора!

Историята познава примери, когато безумни крале са управлявали огромни държави, и народът даже не е подозирал за това...

Талантливото зло е двойно по-опасно…

Бедата не е в това, че човек е произлязъл от животното, а в това, че не е престанал да бъде животно... Груб, зъл, неразумен.

Времето лекува всичко.

Най-великият източник на енергия е човешката мисъл. Електромагнитните колебания, които възникват в клетките на човешкият мозък е сила, която владее света.

Щом си се озовал в ада, трябва да си добре с дяволите.

Гневът не разсъждава.

Нима творецът е създал хората несъвършено?

Морето пази своите тайни...

Да унищожаваш винаги е по-лесно, отколкото да създаваш.

Ако добродетелта не може да тържествува, то в крайна сметка, порокът трябва да бъде наказан.

Истината е лош обект на ирония.

Обстоятелствата са по-силни от нас. Не трябва да бъдеш фаталист, за да го разбереш...

Пред лицето на Бог един ден е като хиляда години...

Съвършенство може да постигне само този, който никога не е доволен от себе си.

Всички жени са бъбриви. Вие сте жена - това е лошо. Красива сте - това е още по-лошо. Красивата жена е двойно жена. Значи двойно притежава и женските недостатъци.

Нищо не унищожава любовта така, както принудата.

Жена без тяло. Това е по-лошо, отколкото мъж без глава.

Борбата и алчността превръщат и най-великите открития в зло, увеличавайки количеството на човешкото страдание.

Жената винаги остава загадка за мъжа, даже ако тя е твоя родна дъщеря!

Океанът е люлка на целия органичен живот на земята.

Божественото творчество е неизтощимо...

Снимка: Александр Беляев в Смоленске, 1905, ru.m.wikipedia.org