Децата са твърде малки, за да си изкарват прехраната, мъжете, годни за военна служба недостигат… Как за „благото“ на човечеството би могло да бъде премахнат определен отрязък от времето? Едно възможно бъдеще от френския творец авангардист и неговия разказ от 1918 г.
(Portrait of germaine raynal 1912, Juan Gris)
Хормонално лечение
През ум не бе ни минавало, че госпожица Веринада, доктор по медицина, може да бъде нещо повече от добър квартален лекар. Обикновено я викаха при детски заболявания – специалност, която си бе спечелила със своята благост. Ала онези, които познаваха госпожица Веринада, силно биха се изненадали, ако им се кажеше, че тази девойка е своего рода гений, чиито схващания биха могли един ден да доведат до големи промени на нашата планета.
Тя бе дошла на посещение у наш приятел, чието осемгодишно момченце се чувстваше леко неразположено.
След като прегледа болния, госпожица Веринада влезе в салона при нас. Спорът, много оживен, се въртеше около прословутия въпрос за военновременния състав на армията, разрешен в Америка по начин, напомнящ за най-бележитите случки от римската история, както свидетелстват думите на офицера, чрез чиито уста Съединените щати заявили пред гроба на великия си освободител: „Ето ни, Лафайет!“.
Госпожица Веринада ни слушаше с интерес. Стори ни се, че се колебае дали да се намеси в разговора. Родителите помислиха, че сведенията за малкия болен са лоши. Всички я заразпитваха, обръщайки се към нея с „докторе“ или с „госпожице“. Някой даже каза „докторке“, защото женските титли в йерархичната стълбица на хуманитарните науки още не са ясно установени.
– Успокойте се! – заяви госпожица Веринада. – Синът ви скоро ще се оправи от неразположението. Но вие говорехте по въпроса за военновременния състав. Аз още миналата година го бях разрешила. Ако се бе наложило, щях да се преборя с всички наредби, родени от бюрократската мудност, и да предоставя изобретението си на правителството.
Въпросът за разрешаване бе прост. Ето го прочее: дали с оглед недостига на мъже, годни за военна служба, не би могъл да бъде премахнат определен отрязък от времето?… Когато човек е надникнал в съкровената същност на материята, е имал случай да види и по-необичайни неща. И така, не е ли възможно да се осигурят армии, които при естествената последователност на събитията биха се явили на бойното поле едва години по-късно?
След като си поставих въпроса, аз незабавно го разреших… Налучквайки верния път, разработих метод за хормонално лечение с щитовидна жлеза, на който сега няма да се спирам, но всички негови подробности са уточнени, така че да може да се прилага.
Изпробвах теориите си върху трите деца на мой братовчед, комуто не бе потръгнало в сделките. Бях отишла у тях, за да лекувам жена му. Тя се оплака, че децата й били твърде малки, за да си изкарват прехраната. Най-голямото бе седемгодишно.
„Искате ли те бързо да бъдат в състояние да ви подпомагат?“ – запитах ги аз. Те припряно изразиха съгласието си.
Тогава моят метод направи чудеса. Приложих го първо на най-малкия. Беше двегодишен. Луи, така се казваше, незабавно израсна и за по-малко от седмица бе приключил с развитието си. Външността и силата му бяха на двадесетгодишен момък. Смея да твърдя, че дори умът му се бе развил едновременно и съответно с тялото. За това обаче не мога да дам доказателства, тъй като зрелостта на мозъка му, естествено, не бе съпроводена с нови понятия, каквито той не бе имал нито време, нито случай да придобие.
Двамината по-големи бяха подложени на същото лечение и днес семейството на моя братовчед се радва на трима здрави юнаци: един на две години и половина, друг – на три и половина, а третият кара осмата.
Можете да си представите благодарността на родителите! Тримата младежи, чието детство, така да се каже, бе премахнато, печелят добре прехраната си. В същото време те се заеха с образованието, което не бяха имали възможност да получат. И тъй като съгласно моите теории умственото развитие съответства на физическото, те за няколко месеца научиха всичко, което другите момченца възприемат за четири-пет години.
Повсеместно приложен в някоя воюваща страна, моят метод би осигурил армия, против която никоя страна не би могла да излезе. Аз овладях времето! Впрочем моят лечебен метод ни най-малко не застрашава здравето на тези, които се подлагат на него. Детството им се премахва, без животът им да бъде съкратен.
– Какъв ужас! – възкликна един стар господин, за когото се говореше, че задълбочените му трудове му дават право на място в Академията за морални и политически науки. – Да се премахне детството, най-хубавото време от живота, е чудовищно безнравствено дело.
– Кой знае? – отвърна му госпожица Веринада. – Баснописецът е казал: „В тази възраст няма милост“ (Лафонтен, „Двата гълъба“) и моят метод, ако бъде приложен, може би ще има за резултат да направи човечеството по-добро.
– Все едно – каза някаква дама, – ако прилагането на този метод се разпространи, скоро ще четем във вестниците съобщения като: „Поручик Г., тригодишен, е повишен на бойното поле в чин капитан“.
А друг отбеляза:
– Ако и момиченцата бъдат подлагани на това хормонално лечение, ускоряващо растежа, светската хроника ще излезе от общоприетите рамки и ще се оповестява например че „инженер У, на възраст три години, е встъпил в брак с госпожица X, едва двегодишна“.
– Положително! – отвърна госпожица Веринада, която зле прикриваше огорчението си и неоснователно се страхуваше, че не я приемат сериозно. – Положително от това светът няма да пострада!
А старият писател моралист, загледан в бъдещето, промълви полугласно сам на себе си:
– За окайване би било това поколение от деца чудо без детство! Съгласен съм, че в тази възраст няма милост, ала не с премахването й ще увеличим мъдростта човешка. Природата върви от етап на етап. Не трябва ни един от тях да се прескача, за да не се изложим на неописуеми смутове!…
Ала младата докторка вече бе станала. Леко кимна за сбогом. Докато излизаше, прегледаното от нея дете, което вече не се чувстваше зле и бе станало от леглото, за да слуша разговора, влезе изневиделица в салона и се хвърли в прегръдките на майка си с вик:
– Мамо, мамо! Искам да ме подложат на хормонално лечение, за да отида да се сражавам с неприятеля!
От: „Пластична хирургия“, (Traitement thyroïdien, 1918), Гийом Аполинер, ДИ „Народна култура“, 1985 г.
* Portrait of germaine raynal 1912, Juan Gris, chinaoilpaintinggallery.com
