„Утрешният ден е на децата, на тези, които няма да оправят света по-своему, а според Божествените закони.“
За възпитанието на децата с думите на Мария МАЙСТОРОВА от книгата й „Пробуждане на душата“.
The Prayer, 1865, by William-Adolphe Bouguereau (1825-1905)
Истина е, че живеем в епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание и затова старото, което носи греха и смъртта в себе си, си отива. Неразумното, както и всичко онова, което причинява страданията на хората и разделя човек от човека, вече е осъдено на гибел. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта у човека, ще загине, за да дойде свободата в света, за която копнее всяка душа.
За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. онова, което е видимо и осезаемо. Невидимото едва сега започва да се проучва. Съвременните хора вярват в това, което не е реално, и се трудят за това, което няма да ги ползва. За да се избегнат разочарованията в живота трябва преди всичко да придобием ясна представа за невидимото и за трите фази, през които той минава в своето проявление, както и за законите, които го обуславят. Така че, за да живеем разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание за приложението на всички онези методи, чрез които можем да осъществим нашите копнежи и идеали. Мнозина имат благородни стремежи в живота си, но не познават методите, чрез които могат да ги реализират.
Илюстрация на тази мисъл е един митологичен разказ, в който се разказва, че всички категории хора трябвало да представят пред Бога проектите си за оправянето на света. Тогава Бог ги изпратил на Земята, за да изпълнят плановете си, но никой не успял. Най-накрая се явило пред Него детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: „Аз нямам работа и каквато работа ми намериш, ще я свърша”. Това дете символизира човека, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълни волята Му. Сега светът се управлява от всички онези, които даваха ум на Господ как да го поправят, затова срещаме толкова противоречия в тези напрегнати времена. Но утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по-своему, а според Божествените закони. По човешки ако разбираме нещата, никога не можем да се издигнем, защото човешкото разбиране се свежда до егоизма. Следователно когато човек прави зло, т.е. позволява на злото да се проявява чрез него, той се заробва, а когато даде ход на доброто, тогава се освобождава. Ето защо, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко време да работи за своите чувства и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно повишаване и понижаване на енергиите, които се движат между ума, сърцето и тялото ни, и тогава злото ще бъде ограничено.
Ако в този дух възпитаваме децата си, няма да имаме проблеми с техните прояви у дома и в обществото. Когато те осъзнаят, че в този свят се служи на Бога, а не на егото, отношенията им ще се хармонизират.
От: „Пробуждане на душата“, Мария Майсторова, изд. Виделина – Варна, 2002 г.
Картина: The Prayer, 1865, by William-Adolphe Bouguereau (1825-1905), chinaoilpaintinggallery.com
