Мъдростта на времето
Съгласно данните на Херодот, през VI в. е живял някой си Езоп, фригиец по произход, който се ползувал с известността, че съчинявал и разказвал басни; той, заедно с тракийката Родопис, бил роб на самосеца Иадмон и загинал по несправедливо обвинение на жреците в Делфи. Легендата разказва, че веднъж Езоп пристигнал в Делфи и подиграл жителите му, че не обработвали земята, за да се прехранват, а чакали на даровете, поднасяни на бог Аполон. Разгневените делфийски жреци поставили в торбата му една свещена златна чаша. Езоп, неподозиращ нищо, тръгнал на път за Фокида. Жреците го застигнали по пътя и го заловили с обвинението, че е откраднал свещен предмет. Осъдили го на смърт чрез хвърляне от скалата, която се намирала наблизо до светилището. Това било наказанието за светотатствениците.
Споделяме четири звучни басни с поука земеделска и човешка от перото на прочутия древногръцки творец Езоп.
(Aesop, Ca. 1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez)
~§~
Земеделец и децата му
Един земеделец се готвел вече да напусне живота. Като желаел неговите деца да станат опитни в земеделието, повикал ги им казал:
– Деца мои! Аз вече си отивам от живота. А вие потърсете това, което съм скрил в лозето, и ще имате всичко.
След смъртта на баща си те, като мислели, че там някъде е скрито имане, прекопали всичката земя на лозето. Не попаднали на никакво имане, обаче добре прекопаното лозе дало многократно по-богат плод.
Баснята показва, че трудът е съкровище за хората.
~§~
Земеделецът и Съдбата
Един земеделец, като копаел, попаднал на злато. За това започнал всеки ден да поставя цветя върху земята, като смятал, че е облагодетелствуван от нея. Но Съдбата се изправила пред него и му казала:
– Ей, човече! Защо даровете, които аз ти дадох в желанието си да те обогатя, ти приписваш на земята? Защото знай, че ако времената се променят и това злато премине в други ръце, мен – Съдбата, ще укоряваш тогава.
Баснята учи, че трябва да разпознаваме благодетеля и нему да отдаваме благодарност.
~§~
Земеделецът и дървото
В нивата на един земеделец имало дърво, което не давало плод, а служело единствено за убежище на врабчета и щурци, които цвърчели. Селянинът решил да отсече безплодното дърво. Взел брадвата и му нанесъл един удар. В този момент щурците и врабчетата му се замолили да не сече тяхното убежище, а да ги остави да си пеят на дървото, та да му доставят и на него радост. Той обаче не се вслушал в думите им и замахнал и втори, и трети път. Като отцепил от дървото, открил рояк пчели и мед. Вкусил от меда и захвърлил брадвата, а дървото зачел като свещено и започнал да се грижи за него.
Хората обичат справедливостта не толкова от вродено чувство, колкото преследвайки ползата.
~§~
Несговорните деца на земеделеца
Децата на един земеделец живеели несговорно помежду си. А той, след като многократно ги приканвал и не успял да ги склони да променят отношенията си, стигнал до убеждението, че трябва да постигне това чрез дело. Поръчал им да донесат сноп пръчки. Те изпълнили заръчаното. А той по-напред им подал пръчките, както били на сноп, и им заръчал да ги разчупят. След като не успели, въпреки всички усилия, той повторно взел снопа, развързал го и им дал по една пръчка. Те лесно ги пречупили. Тогава той им казал:
– Точно така и вие, деца, ако бъдете съгласни помежду си, ще бъдете неуязвими за враговете, а ако се карате, ще им станете лесна плячка.
Баснята говори, че колкото съгласието е по-силно, толкова по-лесно може да се потуши раздорът.
Избрано от: „Басни“, Езоп, превод от старогръцки Тодор Сарафов, изд. „Христо Г. Данов“, 1982 г.
Картина: Aesop, Ca.1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez; chinaoilpaintinggallery