Мъдростта на времето
Легендарният древногръцки баснописец, почитан още в античността като създател на баснята, е живял между 620 и 560 г. пр.н.е. Според някои източници Езоп е роден в областта Фригия, Мала Азия, а според други - в Тракия, на място на Черно море, което по-късно става известно като град Месeмбрия (днешен Несебър). Бил е роб на остров Самос, но благодарение на ума, таланта и дълбоката си прозорливост, извоювал свободата си. Легендата представя Езоп като грозен и уродлив човек, което вероятно е родено от идеята за по-ярко противопоставяне между физическата недъгавост и дълбокия ум на Езоп, който бил високо ценен и уважаван от своите съвременници. Той не записвал своите творения, а ги разпространявал устно, възползвайки се от артистичния си дар. Създал е над 400 басни, а първият български превод от новогръцки (1802 г.) е на Софроний Врачански, който представя 144 басни. За доброто, злото и мъдростта на живота, с простите думи на Езоп.
Aesop, 1639-1641, by Diego Velazquez
ДОБРИНИТЕ И ЗЛИНИТЕ, басня
Добрините, поради своята слабост, били прокудени от Злините. Възнесли се на небето. И запитали Добрините Зевса как трябва да постъпват с хората. А той им казал: не всички заедно, а една по една да ги спохождат. Та затова Злините, понеже са близо до хората, постоянно ги връхлитат, а пък Добрините стигат по-бавно - докато слязат от небето. Никой лесно не случва на добрини, а всеки от нас ежедневно бива поразяван от злините.
***
Тънкостта на ума е по-добра от красотата на тялото.
Никой не е толкова добър, че да бъде свободен от всякаква вина.
С ласки почти винаги постигат повече, отколкото с грубата сила.
Не винаги ще бъде лято.
Благодарностите са признак на благородство на душата.
Една лястовичка пролет не прави.
Истинският приятел се познава в нещастието.
Към страшното също може да се привикне.
Не се притеснявайте да се учите в зряла възраст: по-добре е да се научите късно, от колкото никога.
Страстите са пагубни, защото те заслепяват човека.
Нито една проява на доброта, дори най-малката, не е загуба на време.
Хората, които напускат отечеството си, не са уважавани в чужбина, а и в родината си са чужденци.
Утешението за нещастните - да имат другари по нещастие.
Картина: Aesop, Ca.1638, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez; chinaoilpaintinggallery