„Хората, които прекарват живота си в трупане на пари, без да дават никому нищо, се оказват сами, изпадат в изолация. Те нямат истински човешки отношения.“
За парите и пълноценния живот, тълкуванието на духовния учител от остров Бали и книгата „Човекът, който искаше да бъде щастлив“ (изд. Колибри) на френския писател, психолог и експерт по личностно развитие Лоран Гунел.
(Лоран Гунел, Париж, 2013)
♥ За чистата страна на парите
Често се забравя, че поначало парите не са били нищо повече от начин да се улесни размяната между хората – размяна на стоки, но също и размяна на умения, на услуги, на съвети. Преди парите е съществувала натуралната размяна. Когато сте се нуждаели от нещо, е трябвало да намерите някой, който да се интересува от това, което пък вие предлагате в замяна. Не е било лесно... Въвеждането на парите е позволило всяка стока и услуга да имат съответната цена и парите, получени от този, който ги предлага, да му позволят свободно да придобива други, необходими му стоки и услуги. В това няма нищо лошо. В известен смисъл можем да кажем, че колкото повече се движат парите, толкова повече размени правят хората и толкова е по-добре...
Поначало парите не би трябвало да бъдат трупани, а да бъдат използвани. Ако всички се ръководехме от този принцип, нямаше да съществува безработица, защото услугите, които човеците са способни да си правят един на друг, са неограничени на брой и вид. Достатъчно би било да подпомагаме творческите заложби на хората и да ги насърчаваме да реализират идеите си.
За да разберем защо в наше време парите са станали нещо нечисто, е нужно най-напред да осъзнаем смисъла на две неща: как печелим пари и как ги харчим. Парите са чисти, когато са резултат на уменията ни, когато сме дали най-доброто от себе си. В такъв случай те носят истинско удовлетворение на този, който ги печели. Ако са получени с измама, ако жертва на измамата са станали клиенти или колеги, се заражда онова, което символично се определя като отрицателна енергия – по примера на шаманите можем да я назовем „хуча“. Тя дърпа света надолу, омърсява умовете и носи нещастие както на ограбения, така и на грабителя. Той може да мисли, че е спечелил нещо, обаче трупа вътре в себе си тази хуча, която все повече и повече ще му пречи да бъде щастлив. С напредването на възрастта отрицателната енергия може да се прочете по лицето ни, без значение какви богатства сме натрупали... А онзи, който печели пари, давайки най-доброто от себе си и уважавайки околните, може да забогатее, разцъфтявайки физически и духовно.
Ако употребяваме спечелените пари, за да даваме възможност на хората да изразяват уменията и способностите си, за да се възползваме от услугите им, парите пораждат положителна енергия. Обратното, ако се задоволяваме единствено да трупаме материални блага, тогава животът се изпразва от съдържание. Постепенно се изсушаваме. Погледнете наоколо – хората, които прекарват живота си в трупане на пари, без да дават никому нищо, се оказват сами, изпадат в изолация. Те нямат истински човешки отношения. Не са способни нито да проявят интерес към друг човек, нито да обичат. Когато стигнем до това положение, не можем да бъдем щастливи, вярвайте ми!
Всъщност ние не говорим за пари. Говорим за границите, които си поставяме в живота. Парите са просто метафора на възможностите ни.
В хиндуистката философия печеленето на пари се разглежда като оправдана цел и съответства на една от фазите на живота. Важното е да не се задълбочаваме прекалено, за да можем, продължавайки нататък, да се развиваме в следващата фаза и така да изживеем пълноценно живота си.
♥ Пълноценният живот
Пълноценен живот е този, който е преминал съобразно желанията ни, в който сме действали винаги в духа на нашите принципи, давали сме винаги най-доброто от себе си, в хармония с личността ни, живот, предоставял ни възможности да надминем себе си, да се посветим на онова, което ще ни позволи да дарим нещо на хората, без значение колко мъничък и скромен е нашият дар. Едно птиче перце, пуснато по въздуха. Една усмивка за хората наоколо.
Разбираме, че действаме съобразно нашите принципи като бъдем отворени всеки миг за това, което изпитваме. Ако това, което правите, е в разрез с вашите принципи, вие изпитвате неудобство, леко безпокойство или чувство за вина. Сигнал, който ви кара да се запитате дали действията ви не са в противоречие с убежденията ви, с ценностите, които смятате за значими. В края на деня може да си зададете въпроса доволен ли сте от свършеното, дори да става дума за по-маловажни постъпки. Това е много важно – не можем да се развиваме като човешки същества, както и да запазим доброто си здраве, ако нашите постъпки подкопават ценностите ни.
Един от ключовете към щастието е човек трябва да дава най-доброто от себе си в своята работа. Общоизвестно е, че човек лесно се отпуска и се оставя на течението, докато развитието изисква да сме взискателни към самите себе си. Чувстваме се щастливи само когато сме съсредоточени в работата, прилагайки успешно уменията си и поемайки нови и нови предизвикателства. Това важи за всеки от нас, без значение каква професия упражнява или какво ниво на умения е постигнал. Щастието ни е по-голямо, когато работата ни носи нещо на другите, дори непряко и съвсем скромно.
От: „Човекът, който искаше да бъде щастлив“, Лоран Гунел, превод Румяна Маркова, изд. „Колибри“
Снимка: Laurent Gounelle, salon du livre de Paris, 2013, Pierre-Yves Beaudouin / Wikimedia Commons
