За него човечеството е Божественият дух на земята, а любовта  извор на висша хармония и пълнота. Изящно, със словото на най-видния представител на арабския символизъм от началото на XX век, благословен с таланта да пише, рисува и претворява земното във Вечност.

(Self-portrait, 1911, Kahlil Gibrans Collection of the Telfair Museum of Art)

Дълго си бил ти мечта в съня на майка ти, а сетне тя се е събудила, за да ти даде живот.

***

Някои измежду децата ни са наши основания, а други – само съжаления.

***

Често пеем на децата си люлчини песни единствено за да можем сами себе си да приспим.

***

Песента, мълком стаена в сърцето на майката, избликва от устата на рожбата й.

***

Никой копнеж не остава напразен.

***

За да утоли жаждата Си, Нашият Бог ще ни изпие всички – и капката роса, и сълзата.

***

Жената е в състояние да забули лицето си с усмивка.

***

Дължиш повече от злато на оногова, който ти служи. Дай му сърцето си, или на свой ред му служи.

***

Като достигнеш сърцевината на живота, ще откриеш красотата във всички неща, ще я откриеш дори и в очите, слепи за красотата.

***

Когато мъжка ръка докосне женска, и двете докосват сърцето на вечността.

***

Всеки мъж обича две жени: едната е творение на въображението му, а другата още не се е родила.

(The Ages of Women, 1910, Khalil Gibran, Museo Soumaya)

Най-ярката ти дреха е изтъкана от ближен;

най-сладката гозба е онази, която ядеш на трапеза у ближен;

най-меката постеля е в дома на ближен.

Кажи ми тогава, как ще отделиш себе си от него?

***

Ти си сляп, а аз съм глух и ням – нека докоснем ръце и се разберем един другиго.

***

Някои измежду нас са като мастило, а други – като хартия.

Ако не бе чернотата на едните, някои измежду нас биха били неми.

А ако не бе белотата на другите, някои измежду нас биха били слепи.

***

Нека поиграем на жмичка. Скриеш ли се в сърцето ми, не ще се затрудня да те намеря. Ала скриеш ли се в собствената си черупка, безполезно ще бъде да те търся.

***

Из: „Пясък и пяна“, Халил Джубран,  изд. Фама
Изображения: The Ages of Women, 1910, Museo Soumaya, Khalil Gibran, en.wikipedia.org; Self-Portrait, c. 1911, Khalil Gibran, en.wikipedia.org