„Животът е единен във всички и в теб се проявява само малка частица от него. И в тази една-едничка частичка можеш да подобриш или влошиш, да увеличиш или съкратиш живота.“

(Портрет на Лев Толстой, 1908, Леонид Осипович Пастернак)

Асирийският цар Асархадон

Царят на Асирия Асархадон завладял страната на цар Лаилие, опустошил и изгорил всичките й градове, жителите заробил, войните убил, а самия Лаилие затворил в клетка.
Една нощ, докато си лежал в спалнята и си мислил с каква смърт да погуби Лаилие, Асархадон чул тихо шумолене, отворил очи и видял старец с дълга сива брада и кротки очи.

- Ти искаш да убиеш Лаилие? - попитал старецът.

- Да, - отвърнал царят. - Само не съм измислил как точно.

- Но всъщност, Лаилие, това си ти - казал старецът.

- Не е вярно - възразил царят, - аз съм си аз, а Лаилие си е Лаилие.

-Ти и Лаилие сте един и същ човек - продължил старецът - Само на теб ти се струва, че не си Лаилие и че Лаилие не си ти.

- Че как тъй ми се струва? - отвърнал царят. - Ей ме тук, лежа си в меката постеля, обграден от верни роби и робини, и утре пак ще си бъда същият и ще пирувам с моите другари. А Лаилие е като птица в кафез и още утре ще увисне с изплезен език, побит на кола и ще се гърчи до тогава, докато не издъхне и псетата не разкъсат тялото му.

- Не можеш да погубиш неговия живот - казал старецът.

- А онези четиринайсет хиляди войни, които убих, а телата им струпах на огромна могила? - продължил царят. - Аз съм жив, а тях ги няма. Тъй че аз мога да погубя живота.

- Откъде знаеш, че ги няма?

- Знам, защото не ги виждам. И най-важното е, че те са се измъчили, а аз - не, на тях им е било зле, а на мене - добре.

- Така ти се струва. Ти измъчваше себе си, а не тях.

- Не разбирам - казал царят.

- Искаш ли да разбереш?

- Искам.

- Ела насам - казал старецът и му посочил един голям купел, пълен с вода.

Царят се изправил и приближил до купела.

- Събличай се и влизай вътре.

Асархадон се съблякал и влязъл.

- Щом започна да те поливам - продължил старецът, докато загребвал вода със стакан от купела - потопи глава под водата.

Старецът наклонил стакана над царя, а той потопил главата си под водата.
И още в първия миг на потапянето той ясно усетил, че вече не е Асархадон, а някакъв друг човек. И ето, като другия човек вече, той вижда себе си изтегнат в разкошна спалня, а до него лежи чудна красавица. Той никога не е срещал тази жена, но вътрешно знае, че е негова съпруга. И ето, хубавицата се надига на лакти и му казва: „Скъпи мой съпруже Лаилие, вчера ти много се измори от всички дела и държавни работи, и спа повече от обичайното, но аз останах да пазя твоя сън и не те събудих. Князете вече те очакват в голямата зала. Облечи се и иди при тях.”

И Асархадон, чувайки тези думи, съзнава, че той самият е Лаилие и не се учудва толкова на това, колкото на мисълта, че досега не го е знаел. Той става, надява царските одежди и отива в голямата зала, където го очакват князете.
И князете с поклон посрещат своя цар Лаилие, а сетне се изправят и по негово нареждане сядат пред него. Най-старшият взема думата и казва, че не бива повече да се търпят оскърбленията на злия цар Асархадон и е наложително да му се обяви война. Но Лаилие не е съгласен. Той нарежда да се изпроводят пратеници до Асархадон, които да му внушат със съвет да се осъзнае, а после разпуска събранието на князете. После сам избира достойни хора за мисията и подробно им обяснява какво точно да кажат на асирийския цар.
След като свършва тези работи, Асархадон, съзнавайки, че е Лаилие, излиза в горите на лов за диви магарета. Ловът е успешен. Той сам успява да убие два осела и след завръщането си в двореца сяда да пирува с другарите си и да гледа как танцуват робите.
На следния ден, както обикновено, той излиза на площада пред двореца, където го очакват молители, подсъдими, ищци, и отсъжда по всички дела. После пак се отдава на любимото си занимание - лова. В този ден има късмет - убива лъвица и хваща двете й малки.
След завръщане отново пирува с приятели, почива си с музика и танци, а нощта прекарва с любимата жена.
Така живее дни и седмици, докато чака завръщането на пратениците при цар Асархадон, онзи същият Асархадон, който беше преди. След месец хората му се връщат с отрязани носове и уши.
Асирийският цар е заповядал да предадат, че участта на Лаилие ще е същата, ако незабавно не му изпрати в налог много сребро, злато и кипарисово дърво, и сам не дойде и му се поклони.
Лаилие, предишният Асархадон, отново свиква князете за съвет. Всички в един глас искат война с Асархадон, вместо да чакат той пръв да ги нападне. Царят дава съгласие и тръгва на поход начело на войската. Седем дни подред вървят и всеки ден той обхожда бойните редове и вдъхва кураж във войните си. На осмия ден, в една широка долина край бреговете на река, двете армии влизат в двубой. Храбро се сражават хората на Лаилие, но Лаилие, предишният Асархадон, вижда, че враговете, многобройни и бързи като мравки, стремглаво се спускат от околните планински склонове, изпълват долината и надделяват в схватката. Той сам се хвърля в сърцето на битката, гордо изправен в своята колесница съсича и обезглавява врагове. Но войните на Лаилие са стотици, а на Асархадон - хиляди, и в един миг Лаилие усеща, че е ранен и ще го заловят.
Девет дни той и другите пленници се влачат овързани, обградени от всички страни от армиите на Асархадон. На десетия ден го изпращат в Ниневия и там го затварят в клетка.
Не страда толкова Лаилие от глада или от раните, колкото от срам и безсилна злоба.
Не е способен да отмъсти за причинената му мъка и страдания, но поне може да лиши враговете си от наслада, когато екзекуцията започне. И ето, той решава мъжествено, без ропот и стон да понесе всичко, което предстои.
От двайсет дни вече е в клетката, в очакване на края. Вижда как палачите отвеждат неговите близки и приятели, чува техните писъци и стенания, когато им откъсват ръце и крака, а други одират живи, но не показва безпокойство, нито жалост или страх. Гледа как евнуси водят любимата му жена. Знае, че я готвят за робиня на Асархадон. И туй понася мълчаливо.
Но ето, идва денят, в който двама палачи отварят клетката, грабват го и връзват здраво ръцете му отзад, а след това го повеждат към кървавото място за екзекуции.

Лаилие съглежда остър окървавен кол, от който току-що са смъкнали жалките останки на бездиханен другар, и се досеща, че са освободили дървото за него.
Смъкват дрехите му. Ужасен, той вижда изпосталялото си, някога силно и красиво тяло. Палачите го хващат за измършавелите крака, вдигат го и вече се канят да го нанижат на острието.

- Сега ще дойде смъртта, унищожението - мисли си Лаилие, и напълно забравил своя обет за безстрашие, започва да плаче и да моли за пощада. Но никой не го чува.

- Да, това всичко не е истина - мисли си той - аз навярно сънувам. Това е само сън. -

И прави опит да се събуди. - Ето, аз не съм Лаилие, аз съм Асархадон.

- Ти си Лаилие, ти си и Асархадон - дочува той някакъв далечен глас и усеща началото на екзекуцията.

С вик извадил главата си от водата Асархадон. Надвесен над него, старецът изливал последните капки от стакана.

- Ох, как ужасно се измъчих! И колко дълго! - казал асирийският цар.

- Колко дълго? - попитал старецът. - Та ти сега потопи глава и веднага я извади.
Виждаш ли, водата в чашата още не е изтекла. Сега разбра ли?

Асархадон не проронил нито дума, само стоял изправен и се взирал в стареца с очи, изпълнени от огромен ужас.

- Сега разбра ли - продължил старецът - че Лаилие, това си ти, а също и всички онези войни, които предаде на смърт. И не само войните, но и дивите зверове, които си убивал на лов и после си изял по време на пир. Ти си мислеше, че животът е само в теб, но ето, аз свалих покривалото на заблудата и ти видя, че докато вършеше зло на другите, ти го вършеше на себе си. Животът е единен във всички и в теб се проявява само малка частица от него. И в тази една-едничка частичка можеш да подобриш или влошиш, да увеличиш или съкратиш живота. Ще подобриш живота си само тогава, когато заличиш границите, които го отделят от този на другите същества и щом приемеш техния живот като свой собствен - ще рече да ги обикнеш. Не е в твоя власт да унищожиш живота в другите същества.
Животът на убитите от теб е изчезнал за очите ти, но не се е погубил. Мислеше си, че можеш да удължиш своя живот и да съкратиш живота на останалите, но туй не е по силите ти.
Животът е извън времето и пространството. Животът мигновение и хилядолетният живот, твоят живот и този на всички видими и невидими същества във всемира е еднакъв. Не бива да се опитваш да унищожиш или насила да измениш живота, защото той е един-единствен.
Всичко останало само тъй ни се струва.
След като изрекъл тези думи, старецът изчезнал.

...
На другата сутрин цар Асархадон заповядал да освободят Лаилие и всички пленници, и прекратил екзекуциите. На третия ден той повикал сина си Ашурбанипал и му предал царството, а сам той на първо време се усамотил в пустинята, за да осмисли наученото. А после тръгнал преоблечен като странник по градове и села да проповядва на хората, че животът е един и че в желанието си да сторят зло на другите, хората правят зло на себе си.

Превод: Георги Карадобрев

Източник: literaturensviat.com
* Портрет на Лев Толстой, 1908, Леонид Осипович Пастернак, en.wikipedia.org