„Лекият живот не помага на човека. Затова нека не се радваме на лежането, защото няма полза от него.“
Днес хората гледат красотата и биват измамвани от нея. На европейците това им иде отръки. Постоянно с отвертките правят красиви, нови неща, уж по-практични, та хората да не си помръдват ръцете. Някога хората заякваха от инструментите, които използваха на работата си. Сега след работа с приспособленията, които ползват, са им необходими физиотерапия и масажи.
Днес лекарите се упражняват в масажи! Виждаш в днешно време дърводелци с едни кореми! Преди къде можеше да видиш дърводелец с голям корем! Та нима можеше да му остане корем като цял ден стържеше с рендето напред-назад? Когато многото удобства преминат границата, правят човека негоден и мързелив. Макар че може да завърти нещо с ръка, казва си: „Не, по-добре да натисна едно копче и да се завърти само!” Когато човек свикне на лесното, после иска всичко да му е лесно. Днес хората искат малко да работят, а да вземат големи заплати. Ако пък е възможно изобщо да не работят, още по-добре! Този дух е навлязъл и в духовния живот - искаме да се осветим без труд. И повечето, които имат крехко здраве, дължат това на комфортния живот, който водят. Тъй както са изнежени хората, как ще издържат, ако стане някоя война? Едно време поне бяха калени, дори и децата издържаха. Сега, за да живеят, искат витамини В, С, Д и... мерцедес! Въпреки че някое слабо дете, ако се труди, мускулите му заякват. Много родители идват и ми казват: „Детето ми е парализирано”, а в действителност има просто слабост в краката. Те го хранят ли хранят, а то все седи. А колкото повече седи, толкова повече атрофират краката му и след това завършва в инвалидна количка: „Моли се, казват ми, детето ми е парализирано”. А в този случай, кой е парализираният, детето или родителите?
Казвам им да ги хранят с леки храни, за да не дебелеят и да ги карат да ходят по малко. Започват да отслабват и лека-полека започват да се движат все по-нормално, докато стигнат дотам, че започват да играят и футбол! Бог помага на истински парализираните деца, на които по човешки не може да се помогне. Едно много палаво дете в Коница беше изгоряло от бомба. Едното му краче така се беше свило, че не можеше да го изпъне. Понеже обаче не мирясваше и в игривостта си постоянно го движеше, нервите му се възстановиха и се оправи.
Така се случи и с мен, когато кракът ми се схвана от ишиас - извършвах броениците си, ходейки, и кракът ми укрепна. Много често движението помага. Ако се разболея и два-три дни не мога да се помръдна, си казвам: „Боже мой, помогни ми само малко, колкото да стана, да се раздвижа, а след това ще се оправя... Ще отида, да насека дърва”. Защото ако остана легнал, ставам по-зле. Затова щом намеря малко кураж, даже и да съм още болен, насилвам се и ставам да нацепя някое дърво. Обличам се здраво, изпотявам се и настинката изчезва. Естествено, зная, че лежейки, е по-приятно, но насилвам себе си и ставам, и всичко изчезва. Също и когато дойдат хора при мене и седя на пъна, се схващам. Бих могъл да си подложа една възглавничка, но после трябва да намеря възглавнички за всички. Затова през нощта се разхождам по един час и се моля с броеницата. И понеже имам проблем със застояването на кръвта в краката, малко ги поизпъвам. Ако оставя себе си в покой, ще е нужно някой да ми служи. А сега аз служа на хората. Разбрахте ли? Затова нека човек не се радва на лежането, защото няма полза от него.
- Отче, удобството и телесният покой винаги ли са вредни?
- Гледай сега, има и случаи, когато са необходими. Имаш, да речем, някаква болка. Е, тогава недей да седиш направо на дъските, постели си нещо меко. Но защо пък непременно да е от кадифе? Нека е от някакъв по-прост плат. Ако имаш мъжество, тогава нищо не слагай.
- Отче, казват за някого: „Този е стар кокал”.
- Да, близо до колибата ми живее един монах от Кипър, дядо Иосиф от Карпасия. На сто и шест години е и още сам се обслужва. Къде днес в света ще видиш такова нещо! Някои пенсионери днес не могат дори да вървят. Отслабват им краката, а и напълняват от седенето и после за нищо не стават. Докато, ако вършеха нещо, много щяха да си помогнат. По едно време взеха дядо Иосиф във Ватопедския манастир. Изпраха му дрехите, изкъпаха го, наредиха го, а той им казал: „Щом дойдох тук, се разболях. Вие ме разболяхте. Отведете ме в колибата ми да умра”. Принудиха се да го върнат обратно. Един ден отидох да го видя: „Какво става? - питам го. - Научих, че си отишъл в манастира”. „Да, казва ми, отидох. Взеха ме с автомобила и ме закараха долу, изкъпаха ме, изчистиха ме, наредиха ме, ама аз се разболях. „Върнете си ме обратно”, казах им. Щом си дойдох тук, оправих се!” Недовижда, а плете броеници. Веднъж, когато му изпратих малко фиде, казал: „Какво, за охтичав ли ме е взел отец Паисий, че ми изпраща фиде?” Яде фасул, нахут, бакла. Толкова е здрав! Държи се юнашки! С два бастуна се движи и ходи, та събира треви. Сее кромид лук, ходи да си носи вода, за да си пере дрехите, да се мие. Прочита си службата за деня, Псалтира, извършва си правилото, молитвата. И да видите, беше взел майстори, за да му поправят покрива и с двата си бастуна тръгнал да се качва на стълбата, за да види какво правят. „Слез долу!” - казват му. „Няма, ще се кача, казал им, да видя как го правите”! Много се мъчи. Знаете ли обаче каква радост чувства! Сърцето му трепти! Отците тайно му вземат дрехите, за да ги изперат. Питах го веднъж: „Добре, а с дрехите какво правиш?” „Вземат ми ги много пъти, казва, ей тъй, тайно ми ги вземат. И аз си ги пера, слагам там от ония „клинове”, оставям ги за няколко дни в коритото и се изпират!”
Виждаш ли какво доверие в Бога! А други имат всичко, но заедно с това имат и страхове и т.н. Когато го взели да се грижат за него, се разболял, а щом го оставили, оздравял. Лекият живот не помага на човека. Комфортът не е за монаха. Той е неуважение към пустинята. Може от предишния си живот да си изнежен, но ако си здрав, трябва да се калиш, иначе не си монах.
Из: „Слова Том 1. С болка и любов за съвременния човек“, Старецът Паисий Светогорец, издателство Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
Снимка: Saint Paisios of Mount Athos, alchetron.com