„Всяка една наука, която се не старае да открие истината, а гони каквато и да е цел - тя не е наука.“
Любен Каравелов (1834 ~ 1879)
Науката не търпи ораторства
Когато си недоволен от някого и когато не смееш да излезеш явно и да се бориш с него, то му напиши безименно писмо, изпсувай го, наговори му грубости и подлости, и твоето самолюбие ще бъде удовлетворено. Истина, че такова едно действие би приличало на еврейска революция; но ти и в това отношение оставаш непосрамен, защото твоята личност е неизвестна.
Преди една неделя ние получихме из Виена такова едно писмо, което ни напомни следующата приказничка.
Веднъж няколко шопи отишли при софийшкият кадия да се сърдят; но кадият бил терекия и изгонил ги със следующите думи:
– Дишаръ, хей кераталар* (* – Вън бре, негодници!)
Шопето си тръгнали, излезли из градът, качили се на планината и тогава чак се обърнали назад и извикали:
– Ти си сам керата! (негодник)
Безименният автор на гореказаното писмо ни обвинява, че ние уж сме били неприятели на науката и на образованието, и продължава: „Вие се карате на някой учени българи, че били писали високи работи и ги приклюнявате да пишат буквари. Има пък хора, безумни наистина, които мислят, че и двете работи са днес необходимо нужни за българският народ.” Освен това писмото ни разказва, че ние („Свобода”, „Отечество”, „Зора” и „Народност” – (политически вестници) сме развалени хора и неприятели на народът си; а г. Стоянов (само Стоянов) бил светец и честен човек. Трябва да забележиме и това, че под писмото е подписана буквата К.
Да се обясниме сега. Ние никога не сме говорили, че на българският народ не трябва тая или оная наука; говорили сме само, че дорде децата ни не научат букварът и аритметиката, то няма да разберат ни алгебрата, ни Хегеловата философия. Освен това ние нападаме не на тая или на оная наука, а на оная метода и на онзи език, с които се пишат и превождат повечето наши български книги. Трудни и високи науки няма на тоя свят, има само трудни изложения, които не е в състояние да смели нашият малко образован стомах. Науката е проста, следователно и нейното изложение трябва да бъде просто и понятно. Ако тая или оная книга не е написана ясно и понятно, то тя никому няма да принесе полза. Обязаността на всеки писател и на всеки педагог е да бъде прост и да говори със своят собствен език. Науката не търпи никакви ораторства и никакви схоластически мъдрословия. Който цени действителното знание, той трябва да бъде прост; а който търси истината, той трябва да я разгледва със своите собствени очи. Само баснословните предмети и Лютеровите закони изискват риторически речи и двоесмислени изражения. Истинната наука не търпи подобни неща. Всяка една наука, която се не старае да открие истината, а гони каквато и да е цел – тя не е наука. Науката, както и истината – която тя проповядва, – трябва да бъде проста, ясна и очистена от всеки един боклук. Ето какви са нашите идеи за българската литература.
От: Събрани съчинения в девет тома. Том 5: Фейлетони, Любен Каравелов, изд. „Български писател“ 1966 г.
Снимка: Любен Каравелов (1834 ~ 1879), Институт за литература при БАН, lit.libsofia.bg
