„Къде намерихте всички отговори, които някога наистина са имали значение за вас?”

За простите житейски въпроси и грешните места, на които търсим отговорите им. Споделено от книгата на духовния учител и лечител Майкъл Тамура „Отговорът си ти”.

Колко често търсите отговорите на всички грешни места? Ако вярвате, че вече нямате отговора в самите себе си, в крайна сметка търсите другаде. Търсите експерти и авторитети, в бъдещето и миналото, и навсякъде и някъде, освен точно тук, точно сега, в своята собствена същност.

Ние често сме като старата жена от притчата на суфите, която лази на ръце под уличния фенер, търсейки ключа за къщата ся. Когато съседите й я попитали къде мисли, че е изгубила ключа си, тя отговорила: „О, вкъщи, разбира се.” „Защо го търсиш отвън тогава?”. „Защото е много по-светло тук, под уличната лампа - отвърната старата жена. - Вкъщи е твърде тъмно, за да намеря каквото и да е.”„В това няма много смисъл! - казали съседите й. - Ако си загубила ключа си в къщата, единственото място, където ще го намериш, е там.”

За тяхно учудване старата жена се засмяла:

„Толкова сте схватливи, когато стане дума за малките неща в света, - казала тя, - но всички вие правите същото с вътрешния си живот. Винаги търсите извън себе си това, което сте забравили вътре.”

Особено когато сте под влияние на съмнения или страх, вие сте склонни да търсите удобството на добре осветените познати територии, вместо да се впуснете в тъмните, неизследвани води във вас. Също така е лесно да приемете, че ако вече знаехте отговора, нямаше изобщо да се намирате в тази каша. Освен това може да вярвате, че ако имахте решенията в себе си, нямаше да се страхувате. По-скоро щяхте да знаете какво да правите. Нямаше да сте объркани и да се чувствате така, все едно се разпадате на части, нали? Така че сте започнали да вярвате, че отговорът не е във вас. Може дори да очаквате, че ако вече притежавахте отговора, поне щяхте да имате усещане за контрол над ситуацията.

Обаче е точно обратното; простото притежаване на отговора във вас не променя задължително нещо. Както при всички мощни програми, които имате в компютъра си, докато не напишете правилния код, отговорите остават скрити, все едно изобщо не са там. Те също са като семена. Трябва да ги засеете и да ги подхранвате, преди да можете да приберете техните плодове.

Всичките ви отговори са в самите вас, но първо трябва да изберете един, да го отгледате и тогава да се научите да го прилагате в живота си. Може да изглежда, че понякога ни провървява и попадаме на отговор, но повечето пъти трябва практика за изискването му, научаването как да го получите и знанието какво да правите с нето, щом го имате.

Когато сте научени да питате майка си, да се осланяте, че баща ви знае най-добре, да търсите в книгите, да слушате учителя или проповедника или да се доверявате, че само докторът може да ви излекува, може в началото да ви е трудно да постигнете увереност за това, което е вярно за вас. Но помислете само: къде намерихте всички отговори, които някога наистина са имали значение за вас?

Например имали ли сте някой проблем, над който сте „поспали”? Размишлявате над въпроса и го разнасяте със себе си няколко дена. Това е подобно на пътешествие през уикенда с приятел. Вие виждате страни на този човек по начини, които не можете да си представите от обикновените разговори. Тогава ви идва много по-цялостен отговор, с който можете да живеете. Откъде е дошъл той? Вярно е, че сме се сдобили с факти, цифри, рецепти и теории от книгите и авторитетите, но отговорите, които фундаментално променят животите ни и ни помагат да израстваме, винаги идват от нас. Дори когато някой ви обучава на задълбочен урок, това, което учителят предлага, се усеща истински във вас. Отговорът, който можете да използвате, е истината, която лежи скрита във вас. Думите на учителя просто представляват клавишите, които я активират.

Исус ни е учил да не бъдем тревожни и да не се притесняваме за живота си, а първо да потърсим Източника на всичко сътворено. Тогава, казва Той, всички неща ще ни бъдат предоставени. Все пак, не отиваме ли до чешмата, когато ни трябва вода, или навън, когато искаме глътка чист въздух? Ние по природа търсим източника на това, от което се нуждаем. Проблемът се появява само когато забравим кой в действителност предоставя това, от което се нуждаем. Понякога криза, при която традиционните решения не са достъпни, ни помага да обърнем осъзнаването си навътре към духа и своята цел.

От: „Отговорът си ти”, Майкъл Тамура, изд. Аратрон
Снимка: Michael Tamura