„Човешкото същество идва на земята, за да работи върху материята, затова не трябва да се изненадваме от това с колко трудности се сблъскват по пътя си и най-големите Учители.“
Думи на известния наш окултист, духовен учител, философ и педагог Омраам Микаел Айванов (1900-1986), чието учение е силно повлияно от Петър Дънов, а беседите му продължават да се издават и до днес в превод на над 30 езика.
(Михаил Димитров Иванов)
Известно време след първата ми среща с Учителя Петър Дънов, когато все още бях твърде млад и зелен, един ден той ми каза: „Михаиле, трябва да знаеш, че преди да се спуснеш на земята, ти си подписал договор. Поел си ангажимент пред небесните същества да извършиш определена работа тук. И сега, каквото и да става, трябва да спазиш този договор.“ Това бе всичко, той не добави и дума повече. Надявах се да ми даде разяснения, но не посмях да задавам въпроси. Той несъмнено смяташе, че тези пестеливи думи ще имат по-голяма тежест, ако ме остави сам да открия какъв точно ангажимент съм поел. И така, с течение навремето естеството на работата, която трябваше да извърша, постепенно ми се изясняваше.
Разбира се, аз запомних съвсем точно думите на Учителя и много мислих върху тях. За да подпише договор, човек трябва да бъде свободен; защото от онзи, който не е свободен, не се търси съгласие: той волю-неволю трябва да се спусне отново надолу. Ако съм подписал договор, това означава, че съм имал свобода на избор. Но сега, след като съм се съгласил да сляза, аз трябваше да изстрадам всичко отново, целия този ужас на материята, която ни ограничава, заключва ни в своя затвор, пречи ни да чуваме, да виждаме и да разбираме. Защо? За да ни принуди да работим върху нея; и сега зная, че всички изпитания, през които ми се наложи да мина, са били просто цената, която трябваше да платя, за да изпълня мисията си. Да, човек трябва да плати много скъпо за привилегията да изпълни една божествена мисия.
Макар че духовният Учител не се превъплътява, за да разплаща кармични дългове, след връщането си на земята е изложен на същите трудности, на същите изпитания като другите човешки същества и не може да отстъпи назад. Висшите същества, с които е сключил договор, се грижат той да може да го изпълни. Следователно необходимо е да се опита да си спомни какво душата му е обещала да извърши, без да се пита колко усилия, умора и болка ще му коства това. Нищо не трябва да го спре. И не се учудвайте, ако ви кажа, че първото изпитание за него е да влезе във физическо тяло. Защото всяко същество, което идва да се въплъти, задължително получава за формиране на тялото си частици, които са загубили голяма част от издръжливостта, жизнеността и чистотата си. Ние трябва да сме наясно какво представлява тази материя, която е преминала през вековете, предавана от поколение на поколение. Как би могла тя да стигне до нас непокътната и чиста? Дори ако бъде роден в семейство на изключителни родители, Посветеният има да свърши доста работа върху материята на своето тяло, за да го пречисти, оживотвори и хармонизира така, че то да се превърне в достоен инструмент за неговия дух. Трябва вече да спрем да си разказваме истории за Посветените и за духовните Учители. Дори и най-великите духове, когато се спускат във физическия план, трябва да си изградят тяло чрез биологични родители. И най-забележителните семейства обаче носят у себе си несъвършенства, които предават на своите потомци. А какво знаем за далечните ни предци?... Но истината е, че който получи при раждането си тяло от абсолютно пречистена материя, той няма да постигне много. На онзи, който е предопределен да се превърне в истински духовен Учител, Повелителите на съдбата дават груб и суров материал и му казват: „Ето, опитай сега да направиш нещо от това!“ И ако той съумее да превърне тази жилава и непокорна материя в добре организирано тяло, което вече не е пречка за дейността на духа, тогава става още по-велик. Докато повечето хора влачат през целия си живот недостатъци и пороци, от които не могат да се отърват и които предават на своите потомци, то при Посветените виждаме как духът работи: благодарение на търпението и постоянството си те успяват да преодолеят физическите и психичните си слабости, предадени им по наследство.
Никое човешко същество, дори и от най-великите, никога не е излязло от лоното на майка си с ореол от божествена светлина. През колко скърби и страдания то трябва да премине, за да намери пътя си. И когато успее в това, никога повече да не се отклони! На него също му се налага дълго да плаче и да се моли. Несправедливостта, обидата и предателството не го засягат толкова дълбоко; то плаче и се моли само за да получи светлината и да я съхрани, докато подчини своята физическа и психическа материя спрямо светлината и се насити с нея. Но, Боже мой, колко дълго, колко трудно е това! В един момент материята е послушна и се оставя да бъде моделирана, а след това изведнъж се опълчва, разбунтува се и взема надмощие. И всичко се повтаря многократно. Не трябва обаче да се обезкуражаваме, защото малко по малко тази материя в крайна сметка отстъпва.
Душата и духът носят божествена същност, те се разпознават и се проявяват като такива във висините, в онзи свят, който е техният собствен, но освен това им се налага да се разпознаят и проявят също така и чрез материята на физическото тяло. Именно в това е най-голямата загадка на съществуването. Посветените са представили това чрез образа на змия, която е захапала опашката си: главата, т.е. Висшият Аз или Духът трябва да се прояви чрез опашката, т.е. нисшия аз или материята. Духът, който обитава във висините, бидейки всезнаещ и всемогъщ, трябва да съумее да се огледа в материята като в огледало. Това е и целта на Посвещението - да се постигне трансформиране на материята, така че тя да може да отрази обратно към духа неговия собствен образ.
Човешкото същество идва на земята, за да работи върху материята, затова не трябва да се изненадваме от това с колко трудности се сблъскват по пътя си и най-големите Учители. Дори бих казал, че именно на тях се възлагат най-тежките задачи, защото те разполагат със средства да работят върху материята у себе си и извън себе си, а имат и волята да го направят. По тази причина именно те се изправят пред най-големите изпитания, като накрая излизат от тях все по- велики и по-силни.
Следователно онова, което отличава един Учител от другите човешки същества е, че той е способен да мобилизира онези способности, които е получил от Твореца, а след това успява да се възползва от всички ситуации, в които попада, за да направи още една крачка по пътя на светлината. Той никога не е доволен от постигнатото. Нощ и ден впряга в работа своя разум, сърце и воля, за да отстрани от себе си онова, което все още остава тъмно и дисхармонично, за да привлича най-чистите частици. Така, малко по малко, цялото му същество започва да вибрира по различен начин, етерната му структура се променя, дават му се нови възможности, навестяват го все по-възвишени радости и така докато един ден той самият едва успява да се познае.
За да може обаче да вземе решение да посвети живота си на тази божествена работа, духовният учител трябва дълго да се е подготвял по време на предходните си превъплъщения. В противен случай това ще е невъзможно, а дори и този, който прояви такова желание няма да успее да го осъществи, защото неговото същество не вибрира с тази идея, тя не го вдъхновява; напротив, по някакъв начин го плаши, той има други потребности и други желания, за задоволяване. Само онзи, който е започнал тази работа в предишните си прераждания, изпитва естествена потребност да я продължи. От този момент получава защита от Небето, дарява му се светлина, за да се насочва правилно, той е ръководен и каквото и да се случва, дори и при най-големите изпитания винаги е защитен, винаги е спасен. Тези събития са му изпратени единствено, за да го направят по-силен, за да го подтикнат да върви към върховете, да постигне победа. Небето, което се грижи за него, не го оставя да живее лесен живот; напротив, то го излага на трудности, чрез които той ще се развие и разгърне, залага в него възможности, способности и сили, които никога не би могъл да разбуди, ако беше пощаден от всичко това.
Из: „За да станем жива книга. Автобиографични елементи“, Том 1, Омраам Микаел Айванов
Снимка: Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Maste