„Да слушаш зли хора е начало на зло дело.“ ~ КОНФУЦИЙ
Как да постигнете равновесие между желанието да живеете в мирен свят и посланията за зло, които постоянно ви бомбардират.
Wayne Walter Dyer (1940 ~ 2015)
„Да слушаш зли хора е начало на зло дело.“ ~ КОНФУЦИЙ
Всеки ден чуваме от всички страни, че светът се е обърнал наопаки, че злото е навсякъде… Новините по радиото, телевизията и в интернет ни заливат с безконечни каскади от съобщения за безпощадно отношение на човек към човека, за обезумели членове на семейства, за тийнейджъри, извършващи масови убийства в училищата, и за разтърсващи съзнанието терористични актове навсякъде - от железопътни гари до храмове… Изглежда живеем в напълно небалансиран свят, където желанието ни за покой е застрашено от безброй неспокойни енергии, разпространявани като новини. Но ние имаме избор - може да решим да останем в енергийна хармония с желанието си да живеем в този свят спокойно, независимо от всичко наоколо и въпреки насочваните към нас тревожни енергии. Можем да започнем с решението да поддържаме вътрешния си покой дори когато другите говорят за страха, гнева и омразата на нашата жестока планета. В края на краищата, през цялата история на човечеството колективното усилие на властимащите е учило индивидите от кого да се страхуват и - което е по-лошо - кого да мразят.
Дишанията на омразата продължава и продължава! Лицата се променят, но посланието остава: казват ни кого да мразим, без нито за миг да осъзнаваме, че врагът, когото трябва да мразим, няма националност - врагът е самата омраза!
В „Излекуване от войната“ Артър Егендорф дава следния съвет, подходящ за усилията ни да възстановим равновесието в живота си и да живеем в покой:
„Само заедно ще създадем култура, която ще замести цикъла битка/отбой - не чрез страха от войната, а чрез овладяването на по-висш начин на живот“.
Семето на тази култура е вътрешната решимост на отделни хора, а после и на малки групи и общности - да посветим живота си на най-великата идея на всички времена: да не чакаме някой ден да дойде спасител и да ни избави; да не чакаме правителството да приеме истински справедливи закони; да не чакаме революция да поправи несправедливостите на жестокия свят; и да не тръгваме на поход, за да надвием някакъв далечен източник на зло извън самите нас. Всеки от нас поотделно и заедно с всички останали носи отговорността да създава радост чрез начина си на живот тук и сега. И щом тази цел стане първостепенна, можем да се заемем с безкрайната работа да осигуряваме благополучие на другите, да дадем справедливост и почтеност на правителството и да създаваме конструктивни програми за промяна. Когато сме вдъхновени по този начин, няма защо да чакаме окончателния резултат, за да изпитаме удовлетворение. Няма пo-съвършен начин да живеем и да умрем.
Мисля, че най-важното нещо, което можете да направите поотделно, за да създавате радост, е да изхвърлите омразата от съзнанието си. Дори това да ви изненадва, моля ви да го приемете. Мразещите войната са отговорни за нейното съществуване също толкова, колкото онези, които мразят наложените им врагове и воюват, за да ги избиват. Мразещите престъпността са част от проблема с престъпността. Мразещите рака го превръщат във враг и стават част от проблема с рака.
Като при всичко останало в тази книга, за да възстановите равновесието в живота си, трябва не толкова да промените поведението си, колкото да промените себе си и да създадете култура, която да замести цикъла битка/отбой. Винаги, когато използваме сила, за да решим споровете, мигновено пораждаме противодействие. Това до голяма степен е отговорно за безкрайните цикли на война, характеризирали човешката история. Сила, противодействие, още сила и битките продължават и продължават поколение след поколение. Същото важи и за вътрешната ви реалност: мисълта за омраза поражда мисъл за отмъщение и после още омраза в отговор. А истинският проблем е, че мислите за омраза и отмъщение започват да характеризират съществуванието ни. Те се превръщат в точка на привличане. Желанието ви да живеете спокойно в свят, за който медиите казват, че е обезумял, е духовно балансирано желание. За да го реализирате, трябва да създавате мисли в съответствие с енергията на това желание. Мислите на омраза няма да породят желания от вас покой и причината за това подчертавахме многократно в казаното дотук: вие привличате още и още от онова, което искате да изличите.
Можете да се дистанцирате от мислите за омраза въпреки медийните новини, мотивирани от манталитета на печалбата. Колкото повече се поддавате на омразата, толкова по-голяма полза имат продавачите на посланията. Но можете да решите да бъдете оръдие на радостта. Как реагира оръдието на радостта на какофонията от гръмогласни, смущаващи новини? Ако сте в равновесие, най-вероятно имате достъп до мястото на любов и покой, което представлявате самите вие. Помните своята мисия и желаете равновесие и мир, като заявявате, че макар милиони други да избират омразата, това просто не е вашето призвание.
Нека ви кажа как избирам да реагирам на бомбардировката от послания, фокусирани върху конфликтите в света. Първо, напомням си, че редом с всяко злодеяние има милиони актове на доброта. Избирам да вярвам, че по същество хората са добри и че чрез своята вяра в това допринасям за разпространяването на този тип съзнание. Когато достатъчно хора повярват в святата идея, че всичко добро в нас е от Бога, ще се научим да живеем колективно в тази спокойна осъзнатост.
Второ, знам със сигурност, че омразата в сърцето ми никога няма да ми донесе покой. Тя единствено ще засили присъствието на създадените от човека разрушителни енергии. Затова избирам да насочвам вниманието си към онова, което подкрепям, и да се чувствам добре, или да чувствам Бога. Подкрепям мира, не войната. Както отбелязва Алберт Айнщайн, „Аз съм не само пацифист, а действен пацифист...“ В „Дългият път към свободата“ Нелсън Мандела пише: „За да сключиш мир с врага, трябва да работиш с врага и този враг да стане твой партньор“. Аз знам, че като Божии деца всички ние сме партньори. Такова е моето мислене и когато видя безредието в света, понеже мнозина са забравили, че сме партньори, пак избирам да усещам Божието присъствие в себе си и знам, че в крайна сметка ще се научим да живеем по този начин колективно. Но като начало всеки от нас трябва да откаже да бъде оръдие на безмирието в мислите си, а в резултат и във всичките си действия.
В „Нюрнбергски дневник“ са цитирани следните думи на Херман Гьоринг, определен за заместник на Адолф Хитлер: „Разбира се, народът не иска война... Но в крайна сметка водачите на държавата определят политиката и винаги е съвсем просто да повлечеш хората, все едно дали живеят при демокрация, фашистка диктатура, парламентарно управление или комунистическа диктатура ...все едно дали имат, или нямат право на глас, хората винаги могат да бъдат принудени да откликнат на призива на водачите. Това е лесно. Просто трябва да им кажеш, че са нападнати и да порицаеш пацифистите за липсата на патриотизъм и за това, че излагат страната на опасност. Това действа еднакво във всяка държава.“
Аз избирам да не бъда един от повлечените хора. Отказвам да бъда принуден да откликна на призива на водачите, които се опитват да ме убедят, че вярата ми в мира не е патриотична. Когато попитали един служител в Пентагона защо американските военни цензурират филмовия материал от войната в Залива, той отговорил: „Ако позволим хората да видят това, вече никога няма да има война“.
Е, това е моята цел... да живея в свят, където войнствените мисли са невъзможни, защото насочваме мисловната си енергия към онова, което подкрепяме, а не към онова, което мразим. Бившият президент и командир на съюзническите сили във Втората световна Война Дуайт Айзенхауер отбелязва: „Всеки произведен куршум, всеки пуснат на вода военен кораб, всяка изстреляна ракета представляват - в крайна сметка - кражба от онези, които гладуват и нямат храна, от онези, които мръзнат и нямат дрехи. Въоръжаващият се свят не харчи само пари. Той прахосва потта на работниците, гения на учените, надеждите на децата си. Това не е начин на живот в истинския смисъл.“ Тези думи са призив да балансираме себе си и своя свят. Мирът има нужда от героично мислене и чистота на съзнанието. Когато си го спомня, оставам верен на личното си желание животът ми да е изпълнен с Божествената енергия.
Трето, когато виждам и чувам за злодеяния, аз си напомням: „Не съм дошъл на този свят, за да бъда част от омразата. Макар други очевидно да не мислят така, аз ще си напомням да поддържам вътрешното си усещане за покой, което ме зове, и ще обградя злосторниците със същата светла енергия“. Просто отказвам да отида на война в мислите си. Избирам да бъда лъч светлина за местата, потънали в мрак и лишени от озаряваща енергия.
И накрая, когато продължавам да чувам новини за насилие, аз си напомням отново и отново, че имаме избор да реагираме на всичко това. Знам, че като изпитвам омраза в отговор на омразата, само допринасям за наличието на омраза в света и се отдалечавам от Бога. Както гласи една древна китайска поговорка: „Ако решиш да търсиш отмъщение, по-добре - изкопай два гроба“.
Знам, че имаме избор да вложим енергията си в това да проявяваме своята любов към Бога, като се обичаме помежду си. Знам също, че имам избора да виждам доброто в света, а не неуредиците. Когато ме заливат новини за насилие и омраза, аз изключвам звука или дори телевизора и си припомням думите на Далай Лама: „Състраданието или любовта не са просто лукс. Като източник на вътрешния и външния мир, те са основополагащи за оцеляването на нашия вид“. Това са изключително ценни думи и описват нуждата да бъдем в равновесие. Аз запазвам своя баланс относно пребиваването в мирен свят, като си ги повтарям отново и отново. Сега знам със сигурност, че съм длъжен да запазя съзнанието за състрадание и любов не само за да поддържам собственото си равновесие, но и за да помогна за оцеляването на нашия вид. Едва ли може да има по-висше призвание.
Из: „Живот в равновесие“, Уейн Дайър, превод Станислава Миланова, изд. Кибеа, 2007 г.
Снимка: Wayne Walter Dyer (1940-2015), goodreads.com
