Писател, авантюрист, политик. Андре Малро (Andre Malraux) е първият министър на културата в Петата френска република и близък приятел на генерал Дьо Гол. На младини се включва в археологически експедиции в Ирак и Афганистан. Интелектуалецът, осъден на смърт от нацистите и спасен преди разстрела, е познат на българските читатели с романите си „Изкушението на Запада“, „Надеждата“ и „Човешкият жребий“, който му носи престижната награда „Гонкур“.
За политиката и изкуството, културно от Андре Малро.
(1901 ~ 1976)
Дълговечното произведение на изкуството е винаги осакатено – от него е ампутирано времето.
В литературата, както и в живота, човек често е шокиран от избора на другите.
В политиката, както и в граматиката, грешката, която всички вършат, се провъзгласява за правило.
Културата не може да се наследи, тя трябва да се завоюва.
Интелектуалците са като жените – и те бягат подир военните.
Шедьовърът е гаранция за гениалност, но гениалността не е гаранция за шедьовър.
Човек не е това, което мисли. Той е това, което крие.
Настоящия религиозен живот е ежедневно обръщане във вярата.
Няма вече народно изкуство, защото няма и народ.
Няма герои без зрители.
Революцията е ваканцията на живота.
Търсачът на приключения не е нещо друго освен митоман.
Книгата за изкуството е музей без стени.
Има справедлива война, но няма справедлива войска.
Разбрах, че животът не струва нищо, но също така разбрах, че нищо не струва колкото живота.
Снимка: goodreads.com
