„Пресата е армия с грижливо организирани видове оръжие, с журналисти, вместо офицери, с читатели вместо войници.“

Размишленията на видния немски философ и историк Освалд Шпенглер (1880-1936), автор на мощната интелектуална провокация „Залезът на Запада“, предлагаща нов прочит на историята на човешката култура.

(1880 ~ 1936)

Що е истина? За множеството истината е онова, което се чете и слуша непрекъснато. Каквото казва пресата, това е истината. А повелителите й създават, преиначават, подменят истини. Дори днес има слабоумници, които се въодушевяват от мисълта за свобода на пресата. Пресата е армия с грижливо организирани видове оръжие, с журналисти, вместо офицери, с читатели вместо войници. И като във всяка армия войниците се подчиняват сляпо и нямат идея за плана на операциите.

Барутът и книгопечатането са явления от една величина.

Всеки иска нещо от другите. И с пълно убеждение произнася думите „ти си длъжен“.

Дори и да е мислещо същество, човекът все пак е далече от представата, че е създание, чието съществуване се заключава в мисленето.

Никой няма свобода на избора.

Общочовешка етика не съществува.

Полярността между новото и старото знание води дотам, че в света на разума съществува само относително правилното. Перспективата на птичия полет беше заменена от перспективата на жабата.

Нашата история е история на великите зависимости.

Ние нямаме партии без склонност към инквизиция в една или друга форма.

Растението живее, без да знае за това. Животното живее и знае за това. Човек се удивлява на своя живот и задава въпроси. Той може само да вярва в правилността на своя отговор и в това отношение не съществува дори и малка разлика между Аристотел и последния дивак.

Зрели умове винаги ще се срещат много рядко.

Идеята за съдбата изисква жизнен, а не научен опит, изисква дълбочина, а не ум.

Собственост, съдба, време – са всъщност взаимозаменяеми думи.

„Човечеството“ няма никаква цел, никаква идея, никакъв план, също както няма цел и при видовете пеперуди и орхидеи. „Човечество“ – това е празна дума.

В историческата реалност няма място за идеали. Там присъстват само факти. Няма никакви истини. Само факти.

Душата не „знае“ нищо, дори и за самата себе си.

Живот според морални повеления е непрекъсната последователност от жертви.

Масата – това е краят, това е радикално нищо.

Този, които лъже с езика на думите, се издава с езика на жестовете, на които той не обръща внимание.

Държавата е форма на народа.

Един народ става реалност само спрямо други народи.

Снимка: Oswald Spengler, (1880 -1936)