„Всичко става с причина и нещата, за които сме убедени, че не е трябвало да правим, съдържат ценен урок.“
Нищо не става случайно
Много, много отдавна в република Суринам – малка държава в Южна Америка, се разразил огромен горски пожар, който помогнал на хората да разберат важността на личната отговорност при закона за причината и следствието. Почти всички животни загинали в пожара, но змията се скрила дълбоко в дупката си и изчакала. Бушуващите пламъци стихнали, когато се разразила дъждовна буря. Но от водата пръстта толкова се просмукала с влага, че змията не могла да се измъкне от убежището си.
– Помощ, помощ – съскала тя, докато дробовете й се продрали, но никой не могъл да я чуе.
Змията почти се била отказала, когато млад мъж се озовал край дупката.
– Моля те, помогни ми – едва просъскала тя.
Младият мъж се поколебал как да постъпи. В крайна сметка познавал склонността на змията и бил сигурен, че ще го ухапе.
– Обещавам, че няма – казала змията със сетен глас.
И младият мъж я измъкнал навън. Но щом го направил, тя се опитала да го ухапе.
– Не, не бива да нараняваш тези, които ти помагат.
– Откъде да знам, че и другите няма да постъпят така? – запитала змията.
– Ела с мен и аз ще ти докажа – предложил младият мъж. – Ако греша, може да ме ухапеш.
Недалеч по пътя надолу срещнали кон и го попитали дали се отвръща със зло за добро дело. Конят изцвилил:
– Разбира се! Постоянно ме удрят с камшик за това, че мъкна какво ли не.
Змията се иззлорадствала:
– Виждаш ли, нали ти казах!
Тъй като не бил убеден, младият мъж не позволил на змията да го ухапе. Скоро застигнали крава и й задали същия въпрос.
Кравата безучастно преживяла храната си и измучала убедено:
– Очаквам скоро да ме заколят, въпреки че давам мляко.
Змията се приготвила да получи наградата си, когато към тях се приближила мъдра жена.
– Какво става? – поинтересувала се тя.
Щом двамата й обяснили какво се било случило, тя попитала дали биха я завели при дупката, за да може по-добре да разбере положението, а на мястото им рекла:
– А сега ми покажете как точно стана.
Младият мъж помогнал на змията отново да се мушне в дупката и тя пак засъскала за помощ. Но преди младият мъж повторно да я измъкне, мъдрата жена го спряла.
– Вярвам, че имам отговора – казала тя и на двамата. – Змията трябва да се измъкне сама от дупката си, за да съумее да оцени доброто дело. Докато не го направи, никога няма да разбере!
Законът за причината и следствието ни помага да видим, че нищо не става случайно. Ако не откриваме причината, това не означава, че няма такава, а че ние не го осъзнаваме или не можем да я определим. Всичко става с причина и нещата, за които сме убедени, че не е трябвало да правим, съдържат ценен урок. Той ни помага да израснем по някакъв начин или отключва последици, които иначе никога не биха ни застигнали по пътя. Може би си бил уволнен. Въпреки че е ужасно да те изгонят, не е изключено това да те подтикне да започнеш собствен бизнес, което никога не би имал увереността да направиш, останеше ли на сигурната си стара, но незадоволителна работа. Възможно е скъсването с дългогодишната ти приятелка да доведе до среща и женитба със сродна душа, която никога не би опознал, ако продължаваше по-малко съответстващата ти, но удобна стара връзка.
Важно е да се разбере за обсъждания закон, че причините не предизвикват събитието – те са импулсът в дълга верига от постъпки и схващания. Ако си от семейство, в което всички около теб са доста дебелички, сигурно живееш с убеждението, че просто имате „тлъсти гени“ и ти никога няма да бъдеш слаб. Макар че едва ли някога ще заприличаш на супермодел, има вероятност да станеш по-елегантен и по-здрав. Вярваш ли обаче, че нищо не може да се направи при това положение, няма да се постараеш, за да го поправиш. Не е важно да се проследява всяко следствие до първоначалната му причина. В случая със семейството с наднорменото тегло е възможно да става дума за поколения и да няма начин изобщо да се стигне до корена. Важно е да се осъзнае, че всичко има причина и следствие и да се съобразят намеренията и действията с резултатите, които желаеш да постигнеш.
Джо Витале споделя:
„Ако търсиш любов и не я намираш, без съмнение е поради липсата на прошка в някаква област на живота ти. Вярно е за всички нас. Трябва да погледнеш в живота си, обърни се към миналото, огледай всичките си връзки и се запитай: „Къде не съм простил? Дали е на самия мен, на родителите ми, на моите братя и сестри, на партньорите в бизнеса, на кого не съм простил? Когато простиш, освобождаваш енергията, позволяваща на закона за привличането да доведе нова любов и нови отношения в твоя живот.“ Как го правиш? Запитай се: „Къде не съм простил?“ и някой ще ти дойде наум. Би могло да си самият ти! Второто нещо, което правиш, е да кажеш: „Мога ли да им простя? Мога ли да простя на себе си?“ Независимо дали отговорът е „да“ или „не“, минаваш нататък и си задаваш въпроса какво е накарало човека да действа по такъв начин в онзи момент, „Какво ме накара да постъпя така тогава?“ И започваш да навлизаш дълбоко в разбирането на психологията на поведението. Така си даваш сметка, че всички правим най-доброто, което можем, включително и ти. Когато простиш, освобождаваш цялата енергия, заседнала в ума, тялото и душата ти. И когато тя се освободи във Вселената, последната вече има зелена улица да върне в живота ти нова любов, нови отношения, нова благодат. Всичко започва с прошката и ти можеш да го направиш веднага!“
Както казват нашите приятели, Тримата посветени:
„Някои хора са роби на своята наследственост и среда и имат много малко свобода. Те са люшкани от мненията, мислите и обичаите на външния свят, както и от своите емоции, чувства и настроения. Твърдят, че са свободни да направят каквото искат, без да анализират причините защо искат да го сторят. Твърде много хора се носят като падащ камък, подвластни на средата, външните влияния, вътрешните настроения, желанията и волята на други, по-силни от тях самите. Премествани като пешки върху шахматната дъска на живота, те безропотно изпълняват своята роля и биват отстранявани в края на играта.“
Най-добрият начин да започнеш да работиш със закона за причината и следствието е да следиш мислите си през целия ден и да си даваш сметка кои от тях са добре формирани и помагат за подобряване на живота ти и придвижването в посоката, която искаш да следваш, и кои просто се появяват в главата ти, но без никаква полза. Бъди внимателен със себе си и имай предвид, че е необходима практика, за да насърчаваш положителните мисли и действия. Когато ненужните мисли нахлуят, просто им позволи да отминат и се върни към продуктивните. Ще ти отнеме известно време, но с малко усилие, ще ти става все по-лесно и по-лесно.
От: „Метатайната“, Мел Гил, превод от английски Мариана Николова, ИК „Бард“, София, 2010
Снимка: medium.com
