Реструктуриране на човечеството ~ Михаел ЛАЙТМАН

Война в Европа, която продължава по-дълго, отколкото някой очакваше и чийто край не се вижда никъде, вирус, който мутира и лесно надхитрява учените, привидно неудържима инфлация, непоправимо разкъсани вериги за доставки и други световни кризи удрят човечеството. Но ударите ни причиняват повече от болка; те преструктурират света. Те водят цялата планета – минерали, растения, животни и хора – към състояние на хармония и баланс, което се случва въпреки, че човечеството отчаяно се опитва да го избегне. Фазата, през която преминаваме, е много специална. Създава се ново, мирно и хармонично състояние, което е болезнено само защото му се съпротивляваме, защото искаме да се справим, дори когато решенията работят срещу нас.

Всичко, което се случва днес в света, насочва към ясен и прост факт: нямаме представа какво се случва. Нямаме представа защо се случват нещата, как да ги накараме да работят в наша полза и как да осигурим нашето бъдеще и бъдещето на нашата планета.

Климатичната криза, икономическият спад и непрестанното международно насилие са симптоми на повредена система. И системата е повредена, защото отказваме да разпознаем и да действаме според един прост факт: за добро или лошо, ние сме свързани един с друг и зависим един от друг. Затова трябва да работим един за друг, а не един срещу друг.

Глобалните кризи ни показват, че сами няма да можем да решим нито един проблем. Постепенно, чрез болката, те ще ни научат, че трябва да се научим да работим заедно. Това ще бъде началото на преструктурирането на света.

Природата ще ни остави само две възможности: да се научим да си сътрудничим или да оставим природата да ни научи на това, както прави сега. Първият е безболезнен и бърз; последният е текущият път — изпълнен със смут и мъка.

Вземете например вируса. Ако работихме заедно по целия свят, бързо щяхме да се освободим от него. Тъй като отказваме, той продължава да се разпространява и да побеждава усилията ни. Или вземете недостига на храна. Той е фалшив, няма недостиг на храна. Човечеството произвежда много повече, отколкото консумира. Тъй като я разпределяме неравномерно, части от света са свръхснабдени, други гладуват, а излишната храна се изхвърля и замърсява планетата. Това е предизвикана от човека криза, която не трябва да се случва.

Както е с храната и здравеопазването, така е и с достъпа до образование, жилища, икономическо развитие и всяка друга област на човешка дейност. Добавете към това безкрайната надпревара във въоръжаването и ще получите рецепта за безкрайна бедност, мизерия, разочарование и в крайна сметка насилие.

Сега, когато нещата отидоха твърде далеч, кризата стига до всички. Това е начинът на природата да каже, че ако не работим заедно, никой няма да успее. Никоя държава не може да просперира независимо от другите страни. Всяка страна зависи от глобалните пазари: от суровини от други страни, от продукти, произведени в чужбина и от храни, които не може да произведе сама.

Когато борбата за надмощие над други държави достигне определен праг, щетите, които нанасяме на другите, започват да се връщат към нас. В този момент настъпва глобален срив. Това се случва днес.

Можем да продължим да се бием помежду си и да направим живота си все по-тежък и в крайна сметка непоносим или можем да спрем да се бием един с друг и да направим живота на всички лесен и безопасен. В крайна сметка ще изберем второто, защото никой не иска да страда. Въпросът е само колко време ще ни отнеме и на каква цена.

Преструктурирането на човечеството не е опция, но можем да избираме между бързия и лесен или дългия и болезнен начин . В момента явно сме на последния.

Източник: Международна Академия по Кабала - България
Снимка: youtube.com - Михаел Лайтман - България