„Съществува само един път към щастието, - поучавал Епиктет римляните, - за това е нужно само да престанете да се безпокоите за неща, които не са подчинени на вашата воля.“
(1888 ~ 1955)
Как да престанем да се безпокоим и надживеем навиците си, преди те да са ни надвили
Правило № 4: Съобразявайте се с неизбежното
По своя жизнен път ние попадаме в много неприятни ситуации, които не можем да изменим. Те не могат да бъдат други. Пред нас стои избор - ние можем или да приемем тези ситуации като неизбежни и да се приспособим към тях, или да погубим своя живот, протестирайки против неизбежното, и е възможно да докараме себе си до нервен срив. Покойният Георг V поставил в рамка и окачил на стената на своята библиотека в Бъкингамския дворец надпис с думите: „Научи ме да не искам невъзможното и да не тъгувам за непоправимото“. Същата мисъл е изразена от Шопенхауер по следния начин: „Достатъчния запас смирение има първостепенно значение при подготовката за пътешествието в живота“.
Очевидно, само едните обстоятелства не ни правят нито щастливи, нито нещастни. Важно е как ние реагираме на тях. Именно това определя нашите чувства. Всички ние сме способни да преживеем нещастието и трагедията и да ги победим, ако сме принудени да го направим. Може да ни се стори, че не можем, но ние притежаваме вътрешни ресурси с поразителна сила, които ще ни помогнат да понесем всичко, ако ги използваме. Ние сме по-силни, отколкото ни се струва.
Аз 12 години работих във ферма за добитък, никога обаче не съм забелязвал да се повиши температурата на джерсейската крава от това, че вали мокър сняг и е студено. Кравата не преживява заради това, че възлюбеният й отделя твърде много внимание на друга крава. Животните спокойно понасят нощите, бурите и затова те никога не страдат от нервни сривове, като от язва на стомаха и никога не се побъркват. Вие мислите, че аз проповядвам просто да се примирим с всички превратности на съдбата, които ще срещнем по пътя си? В никакъв случай! Това е истински фатализъм. Докато има възможност да изменим ситуацията в своя полза, дайте да се борим. Но когато здравия смисъл ни говори, че сме се сблъскали с нещо, което ще остане такова, каквото е, и не може да бъде друго, тогава, заради съхранението на здравия разум, не поглеждайте напред и не се оглеждайте, не скърбете за това, което го няма.
Дж. С. Пенни, основател на едноименна фирма, владеещ мрежа от магазини из цялата страна, ми каза: „Аз не бих се безпокоил, ако даже загубя всички мои пари до последния цент, тъй като безпокойството с нищо не може да ми помогне. Обикновено правя всичко, което е по силите ми, а какви ще бъдат резултатите - само на бог е известно.“ Хенри Форд ми каза приблизително същото: „Когато не мога да управлявам събитията, - каза той,- аз предоставям на събитията да се управляват сами“.
Когато попитах К. Т. Келер, президент на корпорацията „Крайслер“, как избягва безпокойството, той отговори: „Когато се окажа в трудна ситуация, ако мога, правя всичко, което е по силите ми. Ако не мога нищо да направя, аз просто забравям за това. Никога не се безпокоя за бъдещето. Та аз зная, че нито един човек, живеещ на земята, не може да предвиди какво ще се случи в бъдеще. Съществуват толкова много сили, които ще влияят на това бъдеще! Никой не може да каже кое управлява тези сили. Никой не може да ги разбере. Тогава защо да се безпокоя за тях?“ К. Т. Келер би бил смутен, ако бяха го нарекли философ. Той просто е добър бизнесмен. Обаче той прилага в живота си онази философия, която е проповядвал Епиктет в Рим преди 12 века. „Съществува само един път към щастието, - поучавал Епиктет римляните, - за това е нужно само да престанете да се безпокоите за неща, които не са подчинени на вашата воля“.
Нито един от живеещите на земята не притежава достатъчно емоционалност и енергия, за да се бори с неизбежното и едновременно да създава нов живот. Необходимо е да се избере едното или другото. Вие можете или да се прегънете под натиска на неизбежните бури, на които ви подлага животът, или да им се съпротивлявате и да се пречупите!
Аз наблюдавах това в своята ферма в Мисури. Бях посадил около 20 дървета. От начало те растяха поразително бързо. След това по време на снежна буря всяко клонче се покри с дебел слой лед. Вместо плавно да се огънат под тежестта, тези дървета гордо се съпротивляваха и в края на краищата се счупиха, не издържаха тежкия товар. В резултат се наложи да ги унищожа. Те не бяха овладели мъдростта на северните гори. Бях пътешествал стотици мили из вечно зелените гори на Канада, обаче нито веднъж не видях нито ела, нито бор счупили се под тежестта на мокрия сняг или лед. Тези вечнозелени гори знаят как трябва да се огънат, как трябва да склонят своите клони, как да се примирят с неизбежното. Майсторите на жиу-жицу учат своите ученици „да се огъват като върба, а не да се съпротивляват като дъб“.
Какво ще се случи с вас и с мен, ако се съпротивляваме на ударите на живота вместо да ги поглъщаме? Какво ще стане, ако ние се откажем „да се огъваме като върба“ и упорито „се съпротивляваме като дъб“? Отговорът е много прост. Ще си създадем редица вътрешни конфликти. Ще бъдем обезпокоени, напрегнати, силно възбудени, нервите ни ще бъдат разклатени.
Ако отидем още по-нататък и отхвърлим жестоката действителност, която ни обкръжава, укривайки се в измисления свят, създаден от нашето въображение, ние ще се побъркаме. За да надвиете навика да се безпокоите преди той да ви е надвил, изпълнявайте правило четвърто: Съобразявайте се с неизбежното!
Из: „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“, Дейл Карнеги, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Снимка: imdb.com
