Американският писател и лектор Дейл КАРНЕГИ, създател на курсовете за личностно развитие, корпоративен тренинг и говорене пред  публика, и неговият метод за преодоляване на скуката, предизвикваща умора, безпокойство и чувство за обида.

(1888 ~ 1955)

Интересът към работата

Общоизвестно е, че емоционална ни настройка предизвиква умора в много по-голя­ма степен, отколкото физическо напрежение. Но целият обмен на веществата се подобрява незабавно, още щом чо­век започне да чувства интерес към работата си и получи удо­волствие от нея.

Ние рядко се уморяваме, занимавайки се с нещо интересно и привлека­телно. Например неотдавна бях на почивка в Скалистите планини на Ка­нада, край село Луиз. Няколко дни лових пъстърва в ручея Корал Крик. На­ложи се да се промъквам през храсталаци, по-големи от ръста ми, препъвах се в стволовете на паднали дървета и независимо от то­ва, след цялото 8-часово пътешествие не се чувствах изтощен. Защо? Защото бях в добро настроение и чувствах, че успешно съм провел де­ня си: та аз бях хванал шест огромни пъстърви! Да допуснем обаче, че риболовът ми се стори скучно занимание - тогава, как мислите би се отразило това на моето физически състояние? Аз бих се чувствал премазан от този нап­регнат ден на височина близо четири хиляди метра.

Ако се занимавате с умствен труд, вие рядко се уморявате от коли­чеството свършена работа. Може да се уморите от работата, която не сте успели да свършите. Например навярно си спомняте как веднъж миналата седмица непрекъснато ви отвличаха от работния процес. Не отговорихте на писмата. Не проведохте набелязаните срещи. Непри­ятностите бяха навсякъде. В този ден всичко вървеше с краката нагоре. Не ви се отдаде да направите нищо, за сметка на това си отидохте у дома измъчени и с главоболие.

На следващият ден в кантората всичко вървеше по мед и масло. Отда­де ви се да изпълните в срок повече задачи, отколкото вчера. Върнахте се у дома бодри и изглеждахте свежи. Случвало ли ви се е това? На мен съ­що.

Какъв урок трябва да си извадим? Умората се предизвиква не от рабо­тата, а от безпокойството, отчаянието и чувството за обида.

Уйлям Джеймс ни препоръчва да действаме така, „като че ли“ сме смели и ще станем смели; да се държим така, „като че ли“ сме щастливи и ние ще се почувстваме щастливи и т н. Дръжте се така като че ли ви е интересно да работите. Отначало това ще бъде игра, а по-нататък у вас може да се прояви истински интерес към вашата работа. Това също ще намали умората, напрегнатостта и безпокойството.

Беседвайки със себе си всеки час от деня, вие можете да се научите да управлявате своите мисли. Мислите за щастието, силата и покоя… Беседвайки със себе си за неща, за които е трябвало да сте благодарни, вие ще добиете кураж и вашата душа ще запее.

Настройте мислите си на положителна вълна и всяка работа ще ви се стори по- малко неприятна. Вашият началник желае да проявявате инте­рес към своята работа, тъй като от това зависи неговият доход. Но да забравим за това какво желае началникът. Мислете само за това какво ще придобиете вие, ако почувствате интерес към работата си. Напом­няйте си, че усещането ви за радостта на битието ще нарасне два пъ­ти, защото около половината от активния си живот прекарвате на ра­бота. Затова, ако тя не ви носи радост, възможно е никога и никъде да не я намерите.

Напомняйте си, че заинтересоваността ви към ра­ботата, ще ви избави от безпокойство и в крайна сметка е напълно въз­можно да ви чака повишение или увеличение на заплатата. Даже ако то­ва не се случи, то интересът ви към работата ще понижи вашата умо­ра до минимум и ще ви помогне да се наслаждавате по-добре на часовете от свободното си време.

Из: „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“, Дейл Карнеги, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Снимка: en.wikipedia.org