„Днешният климат е скептичен. Дори и детето е изпълнено със съмнение, скептично е. В старо време дори и възрастните хора са вярвали; целият климат бил изпълнен с вяра, упование. Те са били хора с добро здраве.“

(Christ and the disciples in emmaus follower, Caravaggio)

Беседи върху притчите на Исус 

И като вървеше Исус покрай морето Галилейско, видя двамина братя, Симона, нарицаемия Петър, и брата му Андрея, че хвърляха мрежа в морето, защото бяха риболовци. И рече им: последвайте ме, и ще ви направя ловци на человеци. И те тутакси оставиха мрежите и го последваха.

Това ще се случва много пъти в живота на Исус. Ще се учудите от качеството на хората, сред които и с които той се е движил. Прости люде: фермери, селяни, рибари, дърводелци, но истински хора, не фалшиви.

Хората, които живеят с природата, са истински, защото с природата ти трябва да си истински, иначе тя няма да ти се подчини. С природата ти трябва да си жив, иначе няма да си в състояние да се справиш с нея. Колкото повече се обграждаш с неестествени неща, толкова по-неестествен ставаш. Ако жи­вееш заобиколен само от механизми, самият ти ще станеш механизъм.

Казва се, че човек се познава по компанията си. А аз ви казвам: човек се създава от компанията си. Ако живееш, заобиколен от механични приспособления, така както живее съвременният човек , малко по малко ще станеш неистински. Ако живееш с природата - с дърветата, скалите, морето, звездите, облаците, слънцето - не можеш да си неистински, не можеш да си фалшив. Ти трябва да си истински, защото когато се срещ­неш с природата, тя създава в теб нещо природно. Откликвайки непрекъснато на природата, ти самият ставаш естествен.

Човекът, който живее с природата, винаги вярва. Ферме­рът, като отива да сее, трябва да вярва. Ако се съмнява, той няма никога да посее семето - защото са възможни хиляда и едно съмнения: дали тази година земята ще даде същото, как­вото и миналата година, или няма. Кой знае? - земята може да е решила друго. Кой знае дали ще паднат дъждове, или не? Кой знае за слънцето - дали ще изгрее утре сутринта, или не? Седейки във фотьойла, заобиколен от своите книги, ти можеш да се съмняваш, няма какво да рискуваш, но ако фермерът на полето, който работи със земята, се съмнява, той е загубен; ако рибарят се съмнява, той е загубен.

От живеенето с природата се поражда упование. Упованието е естествено за човека, точно както и здравето е естест­вено; съмнението е неестествено, точно както и болестта е не­естествена. Не говоря за съвременното дете - може би съвременното дете не се ражда в упование, защото се ражда в атмосфера на скептицизъм.

Веднъж четох една история: една майка разказвала на дъщеря си приказка - детето било неспокойно, ставало късно и майката разказвала приказка, за да го приспи. Тя разказ­вала: „Имало една принцеса - много красива, прекрасна... и много мъдра, много любяща. Целият кралски двор я обичал и уважавал. Тя била много добра, особено към животните. Един ден тя видяла в двора жаба. Уплашила се да не я стъпче някой и занесла жабата в спалнята си. А на сутринта тя била изумена: жабата се превърнала в прекрасен принц! И този принц поискал ръката й.“

В този момент майката погледнала дъщеря си и почувствала, че тя е напълно скептична. Очите й, държанието й - всичко казвало: „Не, не мога да повярвам.“ На лицето й била изписана пълна недоверчивост. Майка й попитала: „Какво, не вярваш ли?“ Момиченцето казало: „Не... и се обзалагам, че и майката на принцесата не е повярвала!“

Днешният климат е скептичен. Дори и детето е изпълнено със съмнение - съмнява се, скептично е. В старо време дори и възрастните хора са вярвали; целият климат бил изпълнен с вяра, упование. Те са били хора с добро здраве.

Виж себе си - всеки път, когато се съмняваш, нещо се свива в теб; ти ставаш малък и дребен. Втвърдяваш се, уми­раш и вече не течеш - замръзваш. Когато се появи вяра, ти отново течеш. Ледовете се стопяват и ти се разширяваш, ста­ваш голям. Когато се уповаваш, ти достигаш върхова интен­зивност на живота, а когато се съмняваш, ти изпадаш в смърт.

Тъй като съвременният човек няма упование, той е започнал толкова силно да се привлича от наркотиците. Изглежда, че няма друг начин да се постигне чувството на разширяване на съществото и съзнанието. Наркотиците са химически мето­ди, за да почувстваш за няколко мига или за няколко часа едно разширение на съзнанието. Упованието ти дава това лес­но и свободно. Упованието ти дава това не за няколко момента - то се превръща в едно вечно качество в теб. И упованието няма странични ефекти!

Ако питаш мен, ще ти кажа: вярата е единственият надежден наркотик, ако търсиш разширение на съзнанието - а тези, които никога не са познали какво е това разширяване на съзнанието, все още не са живели. Съзнанието може да се разшири и може да продължава да се разширява, вълни от блаженство да отиват до самите краища на битието, разширявай­ки се с неговата безкрайност. Когато се разшириш, ти ставаш част от цялото; когато се свиеш, ти се превръщаш в остров. 

Из: „Следвай ме. Беседи върху притчите на Исус“, Том 1, Ошо, изд. Гуторанов
Картина: Christ and the disciples in emmaus follower, Caravaggio; chinaoilpaintinggallery