„Днес лошият пример е в изобилие, и малкото добро, което съществува, бива презирано. Малкото добро се задушава в многото зло и така злото управлява.“
╫ В наше време липсват примерите
В миналото е имало духовни великани. В наше време липсват примерите – говоря изобщо за Църквата и за монашеството. Сега се умножиха думите и книгите, а намаляха делата. Само се възхищаваме на светите подвижници на Църквата ни, без да разбираме колко са се трудили. Защото сами не се трудим, за да можем да разберем техните трудове, да ги обикнем и да се подвизаваме от любочестен стремеж да им подражаваме. Добрият Бог, разбира се, ще вземе предвид времето и обстоятелствата, при които живеем и ще изисква от нас в съответствие с тях. Затова, ако малко се потрудим, ще се увенчаем повече от древните.
Преди, когато е съществувал борбеният дух и всеки се е стремял да подражава на другия, не е имало място нито за злото, нито за небрежността. И доброто, и борбеният дух са съществували в изобилие, затова не е имало място за някой нехаен. Другите са го повличали след себе си. Спомням си как веднъж в Солун чакахме на светофара, за да преминем от единия тротоар на другия. По едно време почувствах една вълна да ме понася напред, защото всички отиваха натам. Едва вдигах крак и отивах напред. Искам да кажа, че когато всички отиват към едно място, някой дори и да не иска да върви натам, се затруднява да не отиде, защото останалите го повличат. Днес ако някой иска да живее честно и духовно, не може да си намери място в света, затруднява се. И ако не внимава, ще се понесе по надолнището, по светския канал. Преди е имало много добро, много добродетелност, много добри примери и злото се задушавало сред многото добро; и малките нередности, които съществували в света или в манастирите, не се забелязвали и не вредели. Сега какво става? Лошият пример е в изобилие, и малкото добро, което съществува, бива презирано. Т.е. става обратното – малкото добро се задушава в многото зло и така злото управлява.
Когато един човек или една група хора има подвижнически, борбен дух, това много помага. Защото ако един напредва духовно, не е полезен само на себе си, но помага и на другия, който го гледа. И някой, който е отпуснат, също въздейства на другите. Когато един се отпусне, друг се отпусне, накрая, без да разберат, не остава нищо. Затова борбеният дух ще помогне много в днешната разпуснатост. Ще трябва да обърнем особено внимание на това, защото днешните хора са стигнали до там, че дори правят и разпуснати закони и ги налагат на подвизаващите се. Затова ония, които се борят, не само че не бива да се влияят от светския дух, но и не трябва да сравняват себе си със светските хора и да мислят, че са светии, тъй като след това се отпускат и стават още по-негодни и от най-светските. В духовния живот не бива да полагаме за пример светските хора, но светиите. Добре е подвизаващият се в някоя добродетел да намира светията, който я е имал, да изучава житието му и тогава ще вижда, че нищо не е постигнал, и ще напредва със смирение.
Онези, които се надбягват на стадиона, не се обръщат назад, за да видят къде са последните, защото, ако го направят, те ще останат последни. Когато се старая да подражавам на напредналите, съвестта става по-чувствителна. Когато обаче гледам тези отзад, оправдавам себе си и си казвам, че грешките ми не са важни в сравнение с техните. Успокоявам се от мисълта, че има и по-долу от мен. Така задушавам съвестта си и сърцето ми става безчувствено, като да е от цимент.
...
Сладкото надолнище е лесно
– Отче, защо толкова трудно вършим доброто, а толкова лесно падаме в злото?
– Защото за доброто трябва първо самият човек да се потруди, да положи усилия, докато при злото помага дяволът. Освен това хората не подражават на доброто, нито имат добри помисли… Хората лесно се влияят от злото. Човек лесно тръгва по сладкото надолнище, защото изкусителят няма друг правилник, освен да бута Божиите творения по сладкото надолнище.
Христос има благородство. Казва ти: „Това е доброто”, „ако някой иска да върви след Мене...” (Мат. 16:24). Не казва: „Задължително ела при Мен!”
Дяволът действа с лукавство. Увива се около човека оттук – оттам, за да го поведе, където иска. Бог зачита свободата на човека, защото не е сътворил роби, а синове. И въпреки че е знаел, че ще последва падението, не ги е сътворил роби. Предпочете да дойде, да се въплъти, да се разпне и така да спечели човека. Чрез тази свобода обаче, която Бог е дал - въпреки че дяволът може да стори много зло – се дава една възможност за пресяване. Става ясно какво върши човек със сърцето си, несъмнено се разбира кой има голямо любочестие.
Из: „С болка и любов за съвременния човек“, Слова том 1, Преподобни Паисий Светогорец, издава „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2006 г.
Снимка: Saint Paisios of Mount Athos, alchetron.com