„Хората, които са благоразумни и имат лек и човеколюбив характер, на стари години прекарват една лека старост, докато грубостта и липсата на човещина са тягостни във всяка възраст.“
Из етическия трактат на прочутия римски оратор и държавник Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.)
The Young Cicero Reading, c.1464, by Vincenzo Foppa (c.1427-c.1515)
За старостта (фрагменти)
§
Ако пожелаете да прочетете или чуете историята на други народи, ще разберете, че най-велики държави са били разклащани от млади хора, а от старите са били възстановявани.
„Хей, вий, защо тъй бързо си изпуснахте държавата?“
Такъв въпрос е зададен в една комедия на поета Невий; в отговора на първо място сред всичко друго се казва следното:
„Ораторчета нови надойдоха, млади глупчовци“.
Явно на младостта е присъщо безразсъдство, на старостта – разумност.
§
За хората, които в самите себе си не носят никаква сила, за да живеят добре и щастливо, всяка възраст е тежка. А за ония, които сами от себе си търсят всички блага, никое неизбежно природно събитие не може да изглежда беда.
На първо място сред природните неизбежности е старостта, нея всички желаят да достигнат, достигнат ли я, пак нея винят! Толкова непостоянна и вироглава е човешката глупост! Казват, че старостта се е прокрадвала до тях по-бързо, отколкото си били мислили. Първо на първо кой ги е карал да мислят нещо невярно? Та възможно ли е старостта да се прокрадва до младостта по-бързо, отколкото младостта до детството? Освен това – възможно ли е старостта на осемстотин години да е по-лека, отколкото старостта на осемдесет? Че един отминал живот, колкото и да е бил дълъг, с никакво утешение не може да облекчи една неразумна старост. Затова ако сте склонни да се възхищавате на моята мъдрост – то същината й е в това, че вървя след най-добрия водач – природата – сякаш след божество и й се подчинявам.
Невероятно е тя да е отмерила добре останалите части на живота, а в края му да се е показала небрежна като мързелив пост. Но все пак неизбежно съществува някакъв край, някакво остаряване и клюмване, както става с плодовете на дърветата и житата при пълното им узряване: и това мъдрецът трябва да понася спокойно. Та какво друго представлява съпротивата срещу природата освен война на гигантите с боговете?
…Защото често съм присъствал на оплаквания на мои връстници (а според една стара поговорка равни с равни най-лесно се сбират), та чувах от какво се оплакваше Гай Салинатор, от какво Спурий Албин, и двамата бивши консули, почти мои връстници: ту че били лишени от удоволствия, без които според тях животът не е живот, ту че тези, които са ги почитали, сега странели от тях. Според мен те обвиняват не това, което е за обвиняване. Защото ако всичко това се случваше по вина на старостта, то щеше да ми се случи неизбежно и на мен, и на всички останали възрастни хора; а зная, че много от тях, които без притеснение са приемали освобождението от оковите на старостта и които не са били пренебрегвани от своите близки, без жалби са прекарали старостта си. Вината за всички тези жалби е в нравите, не във възрастта. Хората, които са благоразумни и имат лек и човеколюбив характер, на стари години прекарват една лека старост, докато грубостта и липсата на човещина са тягостни във всяка възраст.
… най-подходящото оръжие срещу старостта е да се занимаваш с изкуства и науки и да развиваш добродетелите си. Ако си се грижил за тях, след един дълъг и активен живот те дават удивителни плодове не само защото никога, дори и в последния миг на живота, те не изоставят човека (макар и това без съмнение да е изключително важно), но и защото няма нищо по-приятно от съзнанието за един добре преживян живот и споменът за многото добри дела.
§
Казват, че старостта лишавала човека от удоволствия. О, чуден дар на тази възраст, която ни отнема това, което е най-лошото на младостта! Но чуйте, прекрасни младежи, отдавна изречените думи на Архит Тарентски, един от най-великите и славни мъже. Те ми бяха предадени в Тарент, когато на младини бях там заедно с Квинт Максим. Казвал, че природата не е дала на хората гибел по-опасна от плътските удоволствия; и жадни за тези удоволствия, страстите необмислено и необуздано се хвърлят, за да ги обладаят. Оттук се раждат предателството към родината, превратите в обществения живот, тайните преговори с враговете, с една дума, не съществува ни едно престъпление, ни едно злодеяние, към което да не тласка страстта към удоволствие; а блудствата, прелюбодеянията и всички подобни позорни постъпки се предизвикват единствено от съблазните на плътското удоволствие. И докато природата или някое божество е дало на човека, от една страна, най-прекрасното от всички неща – разума, то няма по-голям враг за този божествен дар и привилегия от наслаждението на плътта. Понеже където властва страст, няма място за умереността, нито пък в царството на насладите изобщо може да се задържи добродетелта. За да може да се разбере това по-добре, Архит съветвал всеки да си представи някой човек, обхванат от най-голямата плътска страст, която може да се изпита; смятал, че за никого не ще остане съмнение, че докато трае удоволствието, човекът нищо няма да може да схваща, нищо не е способен да постигне ни с ум, ни с размисъл. Затова няма нищо по-позорно и по-гибелно от наслаждението: защото когато е по-голямо и по-продължително, то угасва цялата светлина на душата.
Избрано от: „Етически трактати“, Цицерон, превод Юдит Филипова, ДИ „Народна култура“, 1984 г.
* The Young Cicero Reading, c.1464, by Vincenzo Foppa (c.1427-c.1515); chinaoilpaintinggallery