Пусни доброто да те води, защото то красиво ходи ♥ Дядо БЛАГО

Благите думи на детския писател, учител и събирач на народни песни и умотворения Стоян Русев - Дядо Благо (1864 ~ 1938). С огромен принос за формирането на традициите на детска ни литература, той е сред основателите на Съюза на българските писатели. Дядо Благо оставя в словесната ни съкровищница близо 1630 гатанки, 115 басни, приказки и стихотворения, а Учителя Дънов го нарича „прероденият Климент Охридски“. Последният си сборник - „Сказания на двадесети век за всеки човек - в стих облякъл Дядо Благо“, той издава през 1935 г. В него са събрани 365 поетични поучения и знания за Великата разумност, сътворена от природата - как се посяват в човека словесни семена, за да поникнат, пораснат и разцъфтят.

Стоян Русев - Дядо Благо (1864 ~ 1938)

Сказания на двадесети век за всеки човек - в стих облякъл Дядо Благо

53.
Лъжецът е природно умен,
В началото той е ненаддумен,
Но после, виждаш го - окумен.

55.
Неправедният се смалява,
Правдивият - наголемява,
Но мъдрият ги управлява. 

56.
Живот без справедливост
Е купище на смрад и гнилост.
Там се не знае що е милост.

57.
По-мъчно се на връх възлиза,
По-лесно се надолу слиза,
Затуй се в ада бързо влиза.

59.
Страданията много пъти
Играя ролята на пръти
За несъзнателните - мъртви.

61.
У нас е Бог, но Той не страда,
Страданието нам се пада,
За него взимаме награда.

 63.
Човекът, който много страда,
И много радост му се пада,
Затуй духът му не отпада.

84.
С ума си человек не люби,
Макар цял века да се труди -
напразно време ще изгуби.

89.
Не чакай теб да те обичат,
С хвалби и ласки да те кичат,
Обичай ти - да те надничат.

103.
Мома се в светъл ден избира,
Когато слънце я намира,
Когато песен си избира.

108.
Разумността е цел в живота,
Доброто - здравата основа,
Страданието - върната обнова.

112.
За мозъка е светлината,
За здравия стомах - храната,
За бялото лице - водата.

113.
Сърцето си задоволявай,
Умът си честно уважавай,
А волята си упражнявай.

115.
Великодушен, добър, честен,
Навсякъде бъди известен -
Да бъдеш камък непреместен.

118.
Пусни доброто да те води,
Защото то красиво ходи,
Със огнена кола възходи.

140.
Лицето ти е чудна книга,
От мъдри знания - верига,
Изучиш ли я, туй ти стига.

Из: „Сказания на двадесети век за всеки човек“, Дядо Благо, печатница „Задруга“, София 1935 г.
Снимки: Стоян Русев - Дядо Благо (1864-1938); заглавна - Бивакът на Витоша. 1. Бертоли. 2. Учителят. 3. Дядо Благо. 4. Л. Лулчев (зад него). 5. Т. Стоименов

5220 Преглеждания