„И нямаме сносно драматическо произведение, което да хвърли между народа от простия негов театър слова с пророческо одухотворение, нови, силни и ободрителни.“
За необходимостта от издаване на малкото списанийце „Селска разговорка“ в услуга на делото на народните учители и предназначено изключително за народа.
(1977 ~ 1949)
Нашата селска разговорка
На последната страница, в писмото си до народните учители, ний ясно говорим за причините, които ни карат да предприемем това издание.
Тъмен облак от невежество затуля лъчите на просвещението от добрата душа на нашия селянин, пази ума му от дълбокото съзнание разбирание на неговото положение и го държи учуден и изумен пред мъчните и неизбежни обществени въпроси, които животът му поставя, потънал в неволи, отрупан с данъци и дългове, той се върти като заблуден из мъглата на нашия обществен живот, не знае къде е изток, къде запад и напразно търси в дълбокото небе на тая тъмна нощ пътеводна звезда. Държавата прибира около своята маса интелигентните синове на тоя народ и го осиротява съвършено. Защото тия негови деца веднаж избягали из средата му, не живеят вече за него, не милеят го, не се трогват от неволите му и не мислят за съдбата му.
Само народният учител стои буден страж между своя народ и се сили да пробуди заспалото съзнание на своя брат, ала обществото не му идва на помощ с нищо, за да го подкрепи и ободри, да усили енергията му.
Само учителят знае какви и колко мъчнотии среща при уреждането на една селска вечеринка, на едно забавление или представление. Почти никъде в нашите списания и книжки той не може да намери нещо късичко и съдържателно, което да прочете или да препоръча за прочит. Почти никъде не може да намери за декламиране някое стихотворение, чиито думи да хващат място в сърцето на селяка, в чиито редове да звучи неговата скръб, да трепти неговият хумор, да гори неговото желание. На селската сцена вечно се повтаря „Руска“ и блудкавите драми на г-н Станчов. И нямаме сносно драматическо произведение, което да хвърли между народа от простия негов театър слова с пророческо одухотворение, нови, силни и ободрителни.
Старите песни омръзнаха вече и звуковете им замират, преди да стигнат до слуха. Животът, кипящият нов живот иска живот, иска силни, свежи и ободрителни слова.
Ний, с нашето малко списанийце, не ще съмнение, че не можем да удовлетворим тая голяма нужда, но ние нямаме и тия претенции. Ний само идем на скромна помощ.
Във всяка от тия малки книжки ний ще даваме къси и сладки разказчета и статийки и годни за декламиране по вечеринки и забавления стихове, като мислим, че ще принесем една истинска услуга в делото на нашите народни учители и ще увеличим малкия брой на ония книжки, които са предназначени изключително за народа. Редакцията храни надежда, че учителите, просветителните дружества и всички ония, които милеят за народната просвета, ще й се притекат на помощ.
...
Като допълнение на статията на последната страница на книжката Елин Пелин печата открито „писмо“, озаглавено „Към народните учители“. В нея между другото се казва:
„Ето защо ний, няколко души учители, произлезли из средата на тоя „тъмен свят“ и дълго време проживели между него, се заимаме, осланяйки се на най-голяма поддръжка от страна на нашите другари, с трудната задача да запълним, доколкото силите ни позволяват, тая празнина в нашата литература, като издаваме списанието „Селска разговорка“, което ще дава ред късички разказчета, популярни статийки из науката, политиката и живота на хубав и прост език, който да бъде разбиран от всички.“
* Публикувано в сп. „Селска разговорка“, Самоков, ноември 1902, без подпис
От: „Съчинения в шест тома. Том VI“, Елин Пелин, изд. „Български писател“, 1978 г.
Снимка: Елин Пелин (1977-1949)
