„За повечето хора в човешките отношения добро е само това, което носи полза, а сред приятелите си, сякаш са говеда, обичат най-много тези, от които се надяват да получат най-голяма изгода.“
Из етическия трактат „За приятелството“ на римския оратор и държавник Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.).
(Cicero Denounces Catiline, fresco by Cesare Maccari, 1882-88)
За приятелството (фрагменти)
§
Как би могъл животът да е живот за живеене, както казва Ений, ако не намира отмора във взаимното доброжелателство на приятеля? Какво по-приятно от това да имаш човек, с когото ще се решиш да говориш за всичко така, както със самия себе си? Колко щеше да струва големият резултат от един успех, ако нямаше кой да се радва на него така, както ти самият? А да понасяш несполуките, щеше да ти бъде трудно без човек, който да страда от тях повече дори от самия теб. Всеки друг стремеж на хората служи, почти без изключение, за постигане на една-единствена цел: богатството – за да го използващ, могъществото – за да те уважават, обществената кариера – за да те прославят, удоволствията – за да те радват, здравето – за да не изпитваш болка и да живееш пълноценен физически живот; а приятелството съдържа в себе си многобройни предимства. Накъдето и да се обърнеш, то ти е подръка, никъде не пречи, никога не е излишно, никога не е тягостно. И така, както казват, нито с водата, нито с огъня си служим по-често, отколкото с него. И сега не говоря за обикновените или за много близките приятелски отношения, които все пак сами по себе си и радват, и помагат, а за единственото и съвършено приятелство, каквото съществуваше между онези малцина прочути имена. Тъй като то прави и щастието по-прекрасно, и нещастието по-леко, като го споделя и поема част от него. И независимо, че приятелството съдържа в себе си тъй много и тъй значителни предимства, то без съмнение превъзхожда всички останали по това, че запалва пред нас в бъдещето светлината на добрата надежда и не позволява духът ни да се обезсили и рухне. Защото който вижда пред себе си един истински приятел, вижда сякаш своето собствено изображение. Ето защо и отсъстващите присъстват, и бедните са богати, и слабите са силни и – невероятни думи! – и мъртвите са живи: толкова силни са почитта, споменът, тъгата на приятеля по тях; и затова смъртта на едните изглежда щастлива, а животът на другите – достоен за похвала. Опитай се да отнемеш от този наш свят връзките на доброжелателството: ни един дом не ще оцелее, ни един град, не ще се запази за дълго дори земеделието. Ако не е достатъчно ясно колко голяма е силата на приятелството и съгласието, тя може да се долови по несъгласията и раздорите. Та има ли дотолкова непоклатим дом, дотолкова силна държава, които да не могат да бъдат преобърнати из основи от ненавистта и разприте? От това може да се съди какво голямо благо носи в себе си приятелството. Разказват, че един действително учен мъж агригентинец в стихове на гръцки прогласявал, че любовта държи свързани всички подвижни и неподвижни неща в природата и целия свят, а омразата ги разделя. И наистина, всички хора не само осъзнават това с разума си, но и на дело го одобряват. Затова ако някой изпълнява дълга си на приятел, като или се излага на опасности, или пък ги споделя, кой няма да превъзнесе тази постъпка с най-големи похвали?
§
Най-важно е да се стараем между приятелите да не настъпят никакви раздори; ако това се случи, то нека изглежда, че приятелските чувства са били не внезапно потушени, а по-скоро бавно се изтлели. Но още повече трябва да се внимава и приятелството да не се превръща в силна вражда, от която се пораждат кавги, злословия, оскърбления. Тях все пак трябва да понесем, ако са търпими, и трябва да отдадем необходимото уважение на предишното приятелство, та вината да пада върху този, който върши неправда, а не върху този, който я понася.
С една дума, срещу всички тези недостатъци и неприятности съществува един-единствен начин за предпазване, един-единствен за предвиждане: да не започваме твърде бързо да обичаме някого и да не обичаме недостойните хора. А достойни за едно приятелства са тези при които причината, за да бъдат обичани, е в самата им същност. Рядък вид хора! Действителна всичко прекрасно е рядко и няма нищо по-трудно от това да се намери нещо, което да е връх на съвършенството на своя род. Но за повечето хора в човешките отношения добро е само това, което носи полза, а сред приятелите си, сякаш са говеда, обичат най-много тези, от които се надяват да получат най-голяма изгода. Така те са лишени от онова тъй красиво и толкова естествено приятелство, което човек желае заради самото него, такова, каквото е то само по себе си: и не могат сами да послужат като пример за това каква е силата на приятелството и колко голяма е тя. Понеже всеки човек обича сам себе си не за да получи заради тази си обич някаква награда от самия себе си, а понеже всеки на себе си е скъп. И ако не се пренесе същото това отношение върху приятелството, истински приятел никога не ще се намери: понеже истинският приятел е сякаш друго „аз“. При животните-птици, риби, питони и диви зверове – е очевидно, първо, че те обичат самите себе си – това чувство е вродено във всяко живо същество, второ, те търсят и се стремят към животни от същия вид, с които да се съберат; и това правят с копнеж и чувство подобно на любовта у човека. Тогава колко по-естествено става това при човека, който и сам себе си обича, и търси друг, за да свърже духа му със своя така, че от двата да създаде един!
Но повечето хора имат неправилното, за да не кажа безсрамното, желание да имат такива приятели, каквито те самите не могат да бъдат. И те изискват от приятелите си всичко, което сами не са в състояние да им дадат. А редно е най-напред самият ти да си добър човек, тогава да търсиш друг, подобен на теб. Между такива хора устойчивостта на приятелските отношения, за която говорихме вече отдавна, може да се затвърди, когато най-напред свързалите се с взаимно чувство на доброжелателство станат господари на страстите, на които други слугуват; после ще се радват на справедливост и честност, ще правят всичко един за друг и никога единият няма да иска от другия нещо непочтено или нередно; и те не само ще се почитат помежду си и ще се обичат, но и ще изпитват дълбоко уважение един към друг. Тъй като този, който лишава приятелството от уважение, го лишава от най-голямата му красота. И така, гибелно е заблуждението на хора, които смятат, че в приятелството е широко отворена вратата за всякакви необуздани желания и непочтени постъпки. Природата ни го е дала не за спътник на пороците, а за помощник на добродетелите, та свързани и съчетани с добродетелите на другия приятел, те да достигнат до онези висини, до които сами не биха могли. Ако между някои хора такъв съюз съществува, съществувал е или ще съществува в бъдеще, трябва да приемем, че тяхното съвместно пътуване по друма, водещ към висшето природно благо, е най-голямото благо и щастие. Това, повтарям, е съюз, който съдържа всичко, което според хората заслужава да се желае — уважение, слава, душевно спокойствие, радост, така че и животът е щастлив, когато ги има, и без тях не може да е щастлив. Но ако искаме да постигнем всичко това, което е и най-важното, и най-доброто за човека, трябва да насочим нашето старание към добродетелта, без която не можем да получим нито приятелство, нито нещо желано. Ако не й се обърне достатъчно внимание, човек, който смята, че има приятели, разбира заблуждението си едва тогава, когато някакво нещастие ги положи на изпитание. Затова (необходимо е често да се повтаря) трябва да обичаш, след като си преценил, а не да преценяваш, след като си заобичал. Но както в много други случаи, така най-често в избора и привързаността ни към приятелите сме наказвани заради нашето нехайство. Решаваме прибързано и вършим вече свършеното – нещо, което ни забранява една стара поговорка. Понеже след като напълно сме се обвързали с тези хора, било вследствие продължително общуване, било вследствие услуги, внезапно по средата на пътя прекъсваме връзките си с тях заради някакво оскърбление. Затова заслужава дори още по-голямо порицание огромното нехайство към нещо така необходимо. Та приятелството е единственото нещо на този свят, за ползата на което всички единодушно са съгласни. Впрочем мнозина гледат с презрение на добродетелите и ги смятат за перчене и показност. Други презират богатството, доволни са от малкото и се радват на скромна храна и живот. Едни горят от желание за високи постове в обществото, други ги презират дотолкова, че по тяхно мнение не съществува нещо по-безсмислено и по-евтино. Немалко са и ония, които пет пари не дават за благата, които за други изглеждат прекрасни. А за приятелството всички до един — и тези, които са се посветили на държавните дела, и тези, които се радват на научни занимания и на преподаване, и тези, които вършат своя работа далеч от обществения живот, най-после и тези, които изцяло са се отдали на наслажденията – мислят по един и същи начин: че без приятелство няма живот, при положение че искаш да го живееш като истински свободен човек. Понеже приятелството, необяснимо как, се вмъква незабелязано в живота на всеки и не допуска никаква възможност някой период от живота да мине без него.
Избрано от: „Етически трактати“, Цицерон, превод Юдит Филипова, ДИ „Народна култура“, 1984 г.
*Cicero Denounces Catiline, fresco by Cesare Maccari, 1882-88; en.wikipedia.org
