„Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.“

(1844 ~ 1900)

За войната и военните (1883 г.)

От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме. И нека ви кажа истината!

Братя мои във войната! Обичам ви от душа, аз съм и бях вам подобен. А съм и ваш най-добър враг. И нека ви кажа истината!

Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да се не срамувате от себе си!

И ако не можете да бъдете светци на познанието, бъдете поне негови воини. Те са спътниците и предтечите на подобна святост.

Аз виждам много войници: желал бих да видя много воини! „Едноформа“ се нарича онова, което те носят: дано не бъде едноформа, което с нея те прикриват!

Трябва да бъдете такива, чието око всякога дири враг – своя враг. А някои от вас ги обзема омраза при пръв поглед.

Своя враг трябва да дирите вие, своя война да водите, и за своите мисли!

И ако бъде победена мисълта ви, то вашата искреност трябва пак и за туй да триумфира!

Вие трябва да обичате мира като средство за нови войни. И кратковременния мир повече от продължителния.

Не работа ви съветвам аз, а борба. Не мир ви съветвам, а победа. Вашата работа да е борба, вашият мир да е победа!

Човек може да мълчи и мирно да стои, ако има готова стрела и лък: инак се пустослови и води разпра. Вашият мир да е победа!

Вие казвате, доброто дело е, което осветява дори и войната? Аз ви казвам: добрата война е, която осветява всяко нещо.

Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.

Що е добро? – питате вие. Храбър да си е добро. Оставете на малките момичета да казват: „Добър да си, е, което същевременно е хубаво и трогателно.“

Вас наричат безсърдечни: но вашето сърце е каквото трябва да бъде, и аз обичам свенливостта на вашата сърдечност. Вие се срамувате от вашия прилив, а други се срамуват от своя отлив.

Вие сте грозни? Тъй да бъде, братя мои! Загърнете се с възвишеното, мантията на грозното!

И когато вашата душа се възвиси, тя става дръзка, а вашата възвишеност изпълва злоба. Знам ви аз.

В злобата се срещат дръзкият с немощния. Но те криво се разбират един друг. Знам ви аз.

Вие трябва да имате врагове, но врагове, които да мразите, а не за презиране. Вие трябва да се гордеете със своя враг: тогава успехите на вашия враг са и ваши успехи.

Възмущение  това е доблестта на раба. Вашата доблест да бъде повиновение! Самата ви заповед да е повиновение!

На добрия воин по-приятно звучи „ти трябва“, отколкото „аз искам“.

И всичко, което ви е драго, трябва по-напред да ви бъде заповядано.

Вашата обич към живота да бъде обич към най-висшата ви надежда: и вашата най-висша надежда да е най-висшата мисъл в живота!

А вашата най-висша мисъл трябва от мен да ви бъде заповядана – и тя гласи: „Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.“

Тъй живейте живота на повиновението и на войната!

Що значи дълъг живот!

Кой воин иска да бъде пощаден!

Аз не ви щадя, аз ви обичам от душа, мои братя във войната!

От: „Тъй рече Заратустра“, Фридрих Ницше, превод от немски Мара Белчева, под редакцията на Пенчо Славейков (1915), изд. „Логис/Комо“, София, 1990 г.
* Friedrich Nietzsche; rectoversoblog.com