„Личността със свободна мисъл е доброволен роб на културата, за да не стане никога принудителен роб на насилника и сатрапа.“
Из дневника на Илия Бешков, воден от 1950 до 1951 г. и публикуван в изданието „Черната тетрадка“ (ИК Изток-Запад).
Илия Бешков (1901-1958)
Хрумвания
Ноември 1950 г.
Във всяка цивилизация цъфтят всички цветя на човешката мъдрост и опитност. С други думи, всяка нова цивилизация включва всички предшестващи я. Така че извън цивилизацията не съществува нищо ценно и заслужаващо внимание, освен завистта, заплахата и безплодието, каквито са репеят, щирът и паразитът за живота.
Личността със свободна мисъл е доброволен роб на културата, за да не стане никога принудителен роб на насилника и сатрапа. „Игото ми е сладко и бремето ми леко” (Евангелието). А каква е съдбата на хората и народите извън цивилизацията? Безспорно, тежка. Те трябва да я догонят, да се влеят в нея или да я унищожат. Но нито едното, нито другото е възможно, остава само непрестанният опит за едното и за другото. И с тези непрекъснати кървави опити е пълна историята. Цивилизацията е винаги нападана преди богатствата и благоденствието й, които са използвани за пропаганда срещу хилядите й слабости и грешки (естествени и неизбежни за един свободно развиващ се свят). И тя е била винаги в отбрана, а икономически и духовно я владяла народите извън нея и не е респектирала тяхната свобода, защото свобода според речника на цивилизацията не съществува в тези народи. И тя смята тези народи не за свои роби, а за хора с робско състояние. И е убедена, че когато тя ги владее и (gouverner) управлява, им дарява свобода, защото ги поставя в допир със себе си. Естествено, това съвсем не изглежда така от страна на тези народи. И освен бедността и лишенията, тези народи изпитват обидата, срама и най-после ожесточението срещу тази доминация и започват освободителните войни, действия, ходове, идеи, оспорване на права, на постижения в областта на културата, науката, философията; започват самохвалства, заплахи, фалшификации на фактите и историята. Реалната истина е изоставена като недостатъчна, неудобна и вражеска. Лъжата добива огромна цена. Всяка дума добива още едно, и то противоположно значение. И двубоят настава. А какво друго означава това, освен потвърждение на истината, че народите извън цивилизацията нямат и не могат да имат дял в нея? Ще воюва ли цивилизацията срещу тези нападения, или ще се отбранява? Естествено, само ще се отбранява, защото тя няма какво да търси и да получава от тях. В какво се състои победата на цивилизацията? – Само в успешната отбрана. Опасна ли е конкуренцията на тези народи за цивилизацията? Всички варвари са нанасяли удари само с плененото оръжие, само със заграбеното и откраднатото. Но как може един човек, който взема заем от банка, да унищожи с този заем банката? Цивилизацията воюва помежду си, и то основателно, за да бъде центърът на капитала и културата тук или там, но спрямо народите извън нея тя взема само превантивни мерки, провежда наказателни експедиции, икономически натиск и културно проникване. Тя е убедена в това свое надмощие, затова не може и не отнема свободата на словото и печата. Тя търси свободен достъп до ухото и окото на човека, за да нанесе само по този начин победата. Каква е задачата на нейния противник? Да запуши и затвори ухото и окото на човека.
Справедлива и чиста ли е в морално и нравствено отношение цивилизацията, не съдържа ли в себе си всички пороци от обществен и личен характер, въобще има ли зло, което да й липсва? Всичко това е вярно. Но цивилизацията се състои от хора, свободно и доброволно избрали нейния път и свободно и доброволно задължили се да я осъществяват и бранят. Това е същината й и силата й.
В тази самоограничаваща се свобода се намира регулаторът на живота й, който представя с абсолютна сигурност спирането на машината или пукването на казана. Тя има своя „esprit” и своята „mesure” и това не са членове или параграфи от основния или наказателния закон, за да бъдат нарушавани, а са същина и климат (дух и мярка – непреводими!), мярка за творческата проява, сеизмограф на духа, усет за потребното. Там е позволено всичко, но остава само добре направеното. Там човекът се шегува, за да изрече сериозната истина, а ние ставаме сериозни, за да изречем и извършим глупостта. Там хората са годни, затова работят, а ние работим, за да станем годни. Там търгуват, без да лъжат, а ние лъжем, без да търгуваме.
Но нима аз утвърждавам с тези думи капитала и неговото господство, буржоазията във всичките ѝ прояви? Не, буржоата и капиталистът носят в себе си греха и порока на разложението и от тях боледува цивилизацията, но тя е нещо много по-голямо, обширно и могъщо, за да погине от тези пороци и от още много други, или пък, за да дойде отречена и осъдена заради тях. Няма „здрав” и „непорочен” човек, но умира и получава пълна смърт само този, който хули Светия дух. Цивилизацията е огорчила и оскърбила Бога, но не Го е похулила и отрекла. Те започнаха своя ден с Бога и докато не се отрече от Него, нейният ден няма да се свърши. Това обяснение е ненаучно, но е лесно проверимо на практика и от опита. От „ненужната и ненаучна вяра в Бога” имаме в резултат безспорни научни и реални дела: църковната архитектура, всички стилове, цялата живопис, литература и музика, отношенията между хората като отражение на отношението към Бога и оттук всички прояви на хората – обреди, търговия, индустрия, живот, раждане, съжителство и погребение – произтичат от вярата в Бога или по-право от Евангелското Слово, което осигурява безкрайни и неизчерпаеми въплъщения и форми.
Из: „Черната тетрадка“, Илия Бешков, ИК „Изток-Запад“, 2018 г.
Снимка: Илия Бешков (1901-1958), © Личен Архив; dictionarylit-bg.eu
